След бламирането на конституционната реформа на Хр. Иванов

Кунева и Лукарски мълчат като риби, гербаджийте и Патриотичният фронт нагло се подсмиват, а Първановите руски мекерета отявлено триумфират. ДПС нямат някакво специално поведение, а БСП не знаят какво да кажат. Това видях досега, към 20.00 ч.на 9 декември 2015 г., след провала на "историческия компромис" за съдебната власт.

Да, все още няма реакция на ДБГ след бламирането на реформата на Христо Иванов, както и на СДС и на другите сили в Реформаторския блок (РБ) - освен въпросната оставка на правосъдния министър и безапелационните изявления на Радан Кънев и Гроздан Караджов (ДСБ) за прекратяване на подкрепата им за правителството "Борисов II".

За РБ ми е мисълта. Всъщност аз и партията на Кунева сме толкова различни (въпреки че съм гласувал за нея в рамките на Блока в моя избирателен район в името на солидарността), че най-естественото нещо е те да си останат във властта да проветряват на Бойко подмишниците пред Европа, Кунева като истински евробюрократ да е на власт, ама нищо да не зависи от нея, а аз и Радан и Гроздан и нормалните хора в тоя град и държава да сме опозиция. Това още от stunner-a Мая Манолова - омбудсман. Лично мнение, не ангажирам никого. Просто ме е яд на тия процеси, които се забелязваха от лятото, ранното.

За мен като избирател на РБ - ако ДБГ, СДС и останалите партии от Блока не вземат решение за излизане от управлението - вече не е важно тази формация да оцелява. Въпреки огромния потенциал, който имаше. В крайна сметка принципите са по-важни от черупката. Съдържанието е по-важно от формата.

Поздравления за Христо Иванов и благодарности за свършеното от него. Благодарности и на Реформаторския блок за това, че известно време все пак олицетворяваше нещо като надежда за българската политика и общество. Нещо, родено в гражданското общество - автентичното.

Невъзможната лекота на Бургундия

Morey-Saint-Denis

Боже, кога за последно пих Бургундия? Декември месец в Ню Йорк, когато Пифа извади Gevrey-Chambertin от 1999. Мокри чорапи и мед. A godsent. Това сега тук пред мен е Gevrey-Chambertin на Philippe Leclerc, 1er Cru les Combeaux Moines, 2011. Flashback, flashback. Мозъкът щрака, щрака. Не се бърка този аромат, тази мекост, тази топлота надолу по гърлото. Наоколо е чудо на чудесата. Леката и невъзможна, приказна Бургундия, е тук пред мен. Есенна, жълто-оранжево-кафява, мъглива, слънчева, аристоркратична, дъбова, плесенясала, подземна, лазурна, чиста, скъпа, отворена, твоя.

Gevrey-Chambertin. Nuits-Saint-Georges. Vosne-Romanee. Savigny-les-Beaune. Имена на селца като от приказка. Всяко дава и вино с контролиран географски произход с марка – името на селцето. Митични, магически за любителя на вино, както Сен Мориц и Шамони за скиорите или Монте Карло и Лас Вегас за любителите на хазартните игри. Да, виното е тръпка и мания, пристрастяваш се – към вселената, която то носи със себе си. А Бургундия и нейните селца, лозя, разделени от каменни зидове, хората ѝ – тя е върховния източник и цел на тази мания. Аз вече в това съм убеден, след този сюблимен есенен уикенд в чутовното пространство между Дижон и Бон, наречено Кот д'Ор – северната и най-великолепна част на Бургундия.

Новият дуализъм на Сърбия: повече прагматизъм?

Мой коментар за актуалните обществени и политически процеси в Сърбия е достъпен на сайта на ИРМИ.

Elusive Identity: Duality and Missed Opportunities in Bulgarian Foreign Policy in the Black Sea Region

The Sofia Platform has published the collection of policy papers, Unrewarding Crossroads? The Black Sea Region amidst the European Union and Russia (eds. Anahit Shirinyan and Louisa Slavkova). My contribution, entitled "Elusive Identity: Duality and Missed Opportunities in Bulgarian Foreign Policy in the Black Sea Region", is available here.

To Gotham and Back Again: Един трип до Ню Йорк (и Бостън)

Не бях планирал ходене до Ню Йорк. Но то се случи след спонтанна уговорка с Петар Гошев, стар софийски другар, един летен ден на септември в София да разцепим The Big Apple за Нова година. За съжаление на мен и на Гошев, на него не му дадоха виза (държавата САЩ си има свои разбирания за туристи и потенциални емигранти), но аз отидох - за петнайсетина дни, от средата на Коледа до началото на януари, на гости на приятели. Това е един софийски разказ за Ню Йорк. С него искам да ви накарам да отворите съответните уебстраници, да запазите самолетни билети и да посветите една-две седмици от живота си на този град. По възможност с отскачане до Бостън.

Gotham е имагинерния град от филмите за Батман, но нюйоркчани обичат да наричат града си така. Според мен звучи добре, макар че градът далеч не е така noir. Но я има тази непредвиденост и наситеност във всяко нещо, екстремностите на черно и бяло; синьо и зелено; на вятър и слънце и сняг; на пари и бедност; Среден Манхатън (Midtown Manhattan) vs. Бушуик (Bushwick) в Бруклин; джаз за двайсетина човека в Уест Вилидж (West Village) и електронно парти за пет хиляди в склад на Нюйоркската полиция (NYPD) в Уилямсбърг (Williamsburg); най-добрите барове и ресторанти в света и най-лошите хотдози ever. Gotham. Или просто Ню Йорк Сити.

Отидох за ден и половина и до Бостън, Нова Англия. Нямам много впечатления, но според мен си струва пак да отида. Уважих кампусите на най-добрите университети в света, истински омари и отлични комбинации между ирландско уиски и местен ейл. Бостън е само на четири часа с автобус от Ню Йорк.

Homo Civicus (Re)Born: The 2012-14 Protest Movements in Bulgaria and Good Governance

"Bulgarian Protest against Oresharski Cabinet" by AlexaHR.

With Phone CameraPreviously published: No where.

Licensed under CC BY-SA 3.0 via Wikimedia Commons

http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_Protest_against_Oresharski_Cabinet.jpg

#/media/File:Bulgarian_Protest_against_Oresharski_Cabinet.jpg

My paper on Bulgaria's 2012-14 protest movements and their impact on good governance is available here. It's part of the book Governance and Participation, ed. Dr Melanie Sully, on recent developments in the Black Sea region, published by the Institute for Go-Governance in Vienna.

A Syrah from the North

Now, Syrah made a famous debut in Bulgaria in the late 2000s when the first vines planted five or so years before by newly founded small wineries bore fruit. These vines have mostly been in the Southeast Thracian Valley region - Sakar mountain, Haskovo, Sliven, Yambol, etc. The debut was famous because Syrah and Bulgaria turned out to be in a love affair, with wines coming out of the Thracian Valley conquering palates domestically and kicking butt in international blind tasting competitions. Syrah came to Bulgaria earlier in fact: in the 1940s, here an unthought-of fusion was made between the French Northern Rhone grape of Syrah and the Italian king grape Nebbiolo of Piedmont to produce Rubin - a Bulgarian-invented variety which is still grown and produces fabulous wines. But we got to know Syrah for its own merits on Bulgarian soil only recently, with the advent of the new millennium.

The Thracian Valley Syrahs of Katarzhyna, Minkov Brothers and Santa Sarah are famous. But what I had today, and excuse me for the long overture, is simply amazing. This Syrah comes from the North - from the Danube Plain. Our wines from this region are typically more cold-climate, light- to medium-bodied and fresh. A typical example is Gamza. But this Chateau Burgozone Syrah justifies all my spontaneous love lately for the versatility of Bulgaria's Northwest: this is a must-try, quite big Syrah for Bulgarian wine lovers who are already acquainted with the Thracian Valley treasures but want something different. Chateau Burgozone is situated on the banks of the Danube some 200 km north of Sofia.

I let this Chateau Burgozone 2011 Syrah PGI Danube Plain breathe for 45 minutes. The nose is plum and ripe mulberry and raisins. On the palate the mulberry is reinforced, within a general black fruit background. What is striking is the clearly discernible smokiness - leather, tobacco - and bayleaf. The classic Syrah spiciness here has a different dimension. This even reminds me of the smoky South African Syrahs/Shirazes. At the same time, the balance is amazing - the freshness is just about right to make this wine perfect for any Balkan meal.

Recommend.