Невъзможната лекота на Бургундия

Morey-Saint-Denis

Боже, кога за последно пих Бургундия? Декември месец в Ню Йорк, когато Пифа извади Gevrey-Chambertin от 1999. Мокри чорапи и мед. A godsent. Това сега тук пред мен е Gevrey-Chambertin на Philippe Leclerc, 1er Cru les Combeaux Moines, 2011. Flashback, flashback. Мозъкът щрака, щрака. Не се бърка този аромат, тази мекост, тази топлота надолу по гърлото. Наоколо е чудо на чудесата. Леката и невъзможна, приказна Бургундия, е тук пред мен. Есенна, жълто-оранжево-кафява, мъглива, слънчева, аристоркратична, дъбова, плесенясала, подземна, лазурна, чиста, скъпа, отворена, твоя.

Gevrey-Chambertin. Nuits-Saint-Georges. Vosne-Romanee. Savigny-les-Beaune. Имена на селца като от приказка. Всяко дава и вино с контролиран географски произход с марка – името на селцето. Митични, магически за любителя на вино, както Сен Мориц и Шамони за скиорите или Монте Карло и Лас Вегас за любителите на хазартните игри. Да, виното е тръпка и мания, пристрастяваш се – към вселената, която то носи със себе си. А Бургундия и нейните селца, лозя, разделени от каменни зидове, хората ѝ – тя е върховния източник и цел на тази мания. Аз вече в това съм убеден, след този сюблимен есенен уикенд в чутовното пространство между Дижон и Бон, наречено Кот д'Ор – северната и най-великолепна част на Бургундия.

За непристрастените: Бургундия е втория по значимост винен регион на Франция след Бордо (макар че според мен, заради мащабите и популярността си, Бордо остава terra incognita и по тази причина – на заден план). Намира се в централна източна Франция и от север на юг се простира от Дижон почти до Лион. Но сърцето ѝ са четирийсетте километра от Дижон до град Бон (Beaune), които включват подрегионите Кот д’Ор (Cote d’Or) и Бон (Beaune). Основните сортове са пино ноар и шардоне – те оттук са произлезли; затова като стане дума за червена бургундия, това е пино ноар, а за бяла – това е шардоне. Има и по-редки сортове като червения гаме (Gamay) или белия алиготе (Aligote), но те не са от значение.

Savigny-les-Beaune

Бургундия е уникална във винения свят с това, че лозята са адски надробени – много собственици на малки парцели – и всяко лозе си има своя характер и дава уникално вино. Няма chateaux като в Бордо – големи имения с много хектари лозя – а има domaines: малки изби, които най-често имат лозя в конкретното село и правят вино само от тях. Някои изби имат лозя в повече села, т.е. в повече АОС-та (Appellation d’Origine Controlee). Има и по-едри търговци, т.нар. negociants, които изкупуват грозде от различни производители и предоставят по-достъпни вина. Но най-често производителите са дребни, а вината скъпи.

Бургундия е скъпа. Невъзможна направо. Вината се класифицират в четири категории (тук ще говоря само за червената бургундия, пино ноар, шардонето така и не ме грабна, със своя дъб и масленост, нещо не толкова привлекателно за бяло вино според мен). Основната категория е Bourgogne – регион Бургундия, това са вина от лозя принципно на изток от главния път Дижон-Бон (конкретно в Кот д’Ор). Тези лозя са по правило хоризонтално разположени, с по-бавно оттичане на водата при валеж. Вината Burgogne са между €12-20. Следва категория Villages, или „селата”: по-стръмни лозя с по-приятно изложение към слънцето. Вината варират между €15-25. Третата степен е Premier Cru – лозя на запад от пътя Дижон-Бон, разположени на хълмовете, гледащи на изток-югоизток; вината са от €30 до €60, като има естествено и много по-скъпи. Много любими мои са премиер крютата от Gevrey-Chambertin, Nuits-Saint-Georges и Savigny-les-Beaune.

 The Domaine de la Romanee-Conti vineyard

И разбира се върхът – Grand Cru, уникални по разположение стръмни лозя с бързо оттичане на водата и специфични почвени характеристики, по правило стари насаждения. На тези цените са космически: няма под €60, а знаменити реколти на пазара стигат до хиляди евро за бутилка. Примери: Romanee-Conti, La Tache, Richebourg, Echezeaux. Но... ако посещаваш избите като нас с любознателна и любопителна цел, дегустацията е безплатна и на повечето места ти се дават от скъпите вина. На едно място, Domaine Rion във Вон-Романе, дори ни предложиха терин с трюфели тяхно производство, които се съхраняваха в малки бурканчета с коняк (едно бурканче 80 гр. - €36; ку щьеш).

Бургундците са много топли и приветливи хора. Те са и любознателни – на някои места винарите не се свеняха да ни разпитват за България и нашите вина, както и за други места по света, където сме били. Всички знаят английски и се радват да ви отделят време. Аз бях очарован, защото предварителният ми сърч в гугъл ме беше подготвил за начумерени, претрупани с работа френски винари, неговорещи английски, които нямат време за туристи. Нищо подобно. Светли и усмихнати обожатели на виното и професията си. Но и ние посетихме Бургундия в сравнително ненатоварен сезон – след гроздобера. Тази година той е бил по-рано заради горещото лято – началото и средата на септември. По принцип октомври месец всичко е прибрано, като се берат ръчно само перфектните гроздове в точно определения момент; останалото се оставя на лозата (което пък ми позволи да си набера и хапна няколко чепки истински бургундски пино ноар от лозето до сградата на Domaine de la Romanee-Conti; какъв мирис само!). Иначе научихме, че тази година (2015) реколтата е с уникално качество заради жегата и сушата, но за сметка на това малка като количество (очаквайте космически цени за червената бургундия от 2015, която ще излезе на пазара след 2-3 години). Слаба година е била 2013, а добри години напоследък са 2005 и 2009.

 Pierre Bouree Fils, Gevrey-Chambertin

Philippe Leclerc, Gevrey-Chambertin

Кои изби посетихме? Важно е да се планира предварително, защото избите са много и като отидеш там, просто ще бъдеш overwhelmed. Правиш си предварителен гугъл и си избираш няколко в ключовите места – аз избрах изби във всяко от селата, които изброих по-горе: Жьоври-Шамбертен, Вон-Романе, Нюи-Сан-Жорж, Савини-льо-Бон, както и в самия Бон и в едно село на юг от него, Помар (Pommard), известно с минералните си почви. После пишеш имейл до избите кога е удобно да ги посетиш и те отговарят същия ден. На повечето места просто ни дадоха работното си време и ни казаха да заповядаме, а в две си имахме и уговорен час. Ето ги:

Domaine Rion, Vosne-Romanee
Pierre Bouree Fils, Gevrey-Chambertin
Philippe Leclerc, Gevrey-Chambertin
Domaine Michel Lahaye, Pommard
Domaine Lejeune, Pommard
Moillard-Grivot, Nuits-Saint-Georges

Pommard

Задължително трябва да се влезе с кола по малките пътища сред лозята, оградени на места с каменни зидове. Много красиви села са Вон-Романе и Савини-льо Бон. Във Вон-Романе отиди до легендарните лозя DRC, La Tache и Richebourg.

За хапване – пробвай La Ciboulette в Бон или Le Morgan в Савини-льо-Бон. Подготви се за работно време от сорта на 12-14 ч. и 19-22 ч.: ако огладнееш по друго време, просто забрави. Французите са маниаци на тема ресторанти: пести и се стиска цял месец за щяло и нещяло, за да може да излиза с френдовете по ресторанти. Затова и са скъпички. Под €40 -50 на човек за хубаво хапване с вино няма как.

 Philippe Leclerc, Gevrey-Chambertin

Moillard-Grivot, Nuits-Saint-Georges

Най-важното: подготви се за магията на сорта пино ноар. Това не е тежко, мощно, плодово вино, каквото българите по принцип обичат и ако не е такова, автоматично го заклеймяват като разредено или кисело или не знам си какво. Пино ноар е висшия пилотаж в света на червеното вино, изтънчена елегантност, дълбочина, баланс, минералност, дълъг послевкус – нещо неповторимо. Бургундското пино пък е creme de la creme. Когато попитах мосю Бернар от Пиер Буре Фис в Жьоври-Шамбертен какво мисли за орегонското пино, което ми направи силно впечатление миналата зима в Ню Йорк, той ме погледна дълбокомислено и каза: „Имат още да учат”.

Имам и аз да уча. Но след един есенен уикенд в Бургундия с милите ми приятели Ники и Дени, някак си се чувствам по-мъдър. По-щастлив.