Balkan neighbours Serbia and Croatia, whose relations have been historically tense and deteriorated to war in the 1990s, may be on their way after recent domestic developments to warming up ties and becoming the locomotive of a reinvigorated integration of the Western Balkans into the European mainstream. Traditionally suspicious of each other after sharing the same Yugoslav roof for decades and Yugoslavia’s collapse in bloody warfare in 1991-95, Serbia and Croatia now share the same foreign policy priority which unwittingly brings them together – EU membership. The election by clear margin of the moderate technocrat Ivo Josipovic as president in EU candidate Croatia in January 2010, as well as the advent of the pro-European coalition in Serbia in 2008, led by President Boris Tadic, and the country’s official application for candidate status in late 2009, signal an opportunity for normalisation of bilateral relations aimed at faster EU track for both countries. The two republics are the largest of rump Yugoslavia and, naturally, the most powerful players in the Western Balkans. A commitment on their part to reconcile old memories in the name of new pragmatic, European-style partnership could work also to position their neighbours Macedonia, Montenegro, Albania, and especially Bosnia, more firmly on the EU accession path.
Wednesday 24 February 2010
Friday 12 February 2010
London Loves
London Victoria. Нахлувам в потока от хора, знаци, мириси, настроения. Червените тухли ме чакат, чака ме Buckingham Palace Road на север към Парламента, чака ме ‘LOOK RIGHT’, чака ме Newsagent’s с чисто нов Guardian от сутринта, чака ме приветливият Green Park с тичащите за здраве англичани и бездомниците си, чака ме Темза с морския си дъх, в прилив, отгоре Биг Бен сърдито гледа туристите, чака ме Whitehall, към Трафалгар, отляво една от любимите ми кръчми Lord Moon of the Mall на Wetherspoon, къри и ейл за 6 лири, Would you like sides to that dish? WTF give me the curry and ale, забравил съм им звънливия акцент и имената на поръчките, а само една година, чака ме и the London tube, особено Piccadilly Line и Northern Line и Victoria Line, тесни, ниски, вече Evening Standard е без пари, раздават на влизане, преди една година London Paper и London Lite рутеха, ама сега ги няма.
London Islington. Съшият е, същият, спокоен, пак тълпи, но по-малко отколкото долу на Лестър, тоя път без Angel station на идване – Highbury & Islington и автобуси. А Дългия и Яна ме посрещат като цар, учат за изпит за settlement, но имаме домашна ракия в тази уморена вечер за мен след 5 часа кръстосвания по моя Лондон.
London Hackney. Изпитът е успешен! Невероятна английска закуска в най-якото местенце на границата между Islington и Hackney, поръчвам си пълна закуска със: sausage, egg, bacon, baked beans, hash browns, mushrooms, black pudding, за пиене чай, слагат мляко вътре без да си искаш, после отиваме на гости на Надя, на две минути пеша, приятелка на Дългия и Яна, Алфи, малкото й синче, ни разказва играта, няма такава лъчезарност в градината на една къща в северен Лондон, Carlsberg и Budweiser разсейват студа в този прекрасен ден,
а аз оставям моите северни лондончани на мира и тръгвам на юг към Сити с план за пеша до Ковънт гардън и Лестър Скуеър, само 10 мин с автобуса, в автобуса някой е заебал празна бутилка бира и от втория етаж, където съм аз, при един по-рязък завой, тя се изтърколва надолу по стълбите до първия, шофьорът почва да псува: „Мама ви деееба ееееей, не се ли научихте, че нема алкохол в автобусите, писна ми, ше се откажа, ШЕ СПРА! (Fuck all of you, can’t you fuckin’ know there’s no alcohol in those buses, I’m gonna give it up, mate, I’m gonna stop…) Тръгва да спира, изведнъж отдолу се чува гласът на жена: „Взех я, взех я, ето ше я хвърла, продължавай”. (Here, here I’ve got it, just roll on, mate!”), и това към 4 следобед, а бутилката се тряскаше като на сватба по тия стълби...
Bank. The Thames. Fleet Street. Старата кръчма Ye Old Cheshire Cheese отдясно, поръчвам йоркширска пшенична, естествено, London School of Economics, взимам 4 ейла Old Speckled Hen и изчаквам Шеймъс да излезе от библиотеката, старото бруклинско куче прави магистратура сега пак тука, почти 3 години след нашата специализация, същия изрод, живее в северен, ама баш на север, Turnpike Lane, вика айде утре елате у нас на парти, естествено, после може нещо Camden, рок концертчета, тва онова.
London Holborn. Най-накрая идва Савина, винаги тук се срещаме, Abbott ale за мене и водка за нея в най-близкия пъб, после отиваме при Шеймъс, нищо от парти, една надрусана квартира с луд англичанин от Девън (на юг, на морето, на югозапад от Лондон), един тийнейджър италианец с беден английски, но все пак странен трип, поне прибирането е така, тия лондонски автобуси, понякога искам да живея в тях.
London Camden. Отново тук, на Северозапад, сред тълпата, сред китайските пънкари, мирише на лудница, на Ейми Уайнхаус, на канали, на марокански кускус, турски кебап, венецуелски, полски, западноафрикански, аржентински хапвания, на залози, на ръгби, днеска е 6 Nations, Англия срещу Уелс, тия са луди, какво намират в тая игра.
London Bridge. В неделя казвам чао на Дългия и Яна, хващам рейса за центъра, тоя път в рейса няма търкаляща се бутилка, но има червени, червени тухли през прозореца на втория етаж, слизам на Холборн, пеша до National Gallery, гледам импресионистите и нямам ни най-малко желание да се отделя, гледам A Wheatfield with Cypresses, 1889, и плача от кеф, после гледаме Арсенал-Челси при Боби Славията, трагични артилеристи, малко Strongbow сайдерче за лека, и после гарата, и после First Capital Connect за Гетуик, и вече нямам сили, но искам пак.
London Islington. Съшият е, същият, спокоен, пак тълпи, но по-малко отколкото долу на Лестър, тоя път без Angel station на идване – Highbury & Islington и автобуси. А Дългия и Яна ме посрещат като цар, учат за изпит за settlement, но имаме домашна ракия в тази уморена вечер за мен след 5 часа кръстосвания по моя Лондон.
London Hackney. Изпитът е успешен! Невероятна английска закуска в най-якото местенце на границата между Islington и Hackney, поръчвам си пълна закуска със: sausage, egg, bacon, baked beans, hash browns, mushrooms, black pudding, за пиене чай, слагат мляко вътре без да си искаш, после отиваме на гости на Надя, на две минути пеша, приятелка на Дългия и Яна, Алфи, малкото й синче, ни разказва играта, няма такава лъчезарност в градината на една къща в северен Лондон, Carlsberg и Budweiser разсейват студа в този прекрасен ден,
а аз оставям моите северни лондончани на мира и тръгвам на юг към Сити с план за пеша до Ковънт гардън и Лестър Скуеър, само 10 мин с автобуса, в автобуса някой е заебал празна бутилка бира и от втория етаж, където съм аз, при един по-рязък завой, тя се изтърколва надолу по стълбите до първия, шофьорът почва да псува: „Мама ви деееба ееееей, не се ли научихте, че нема алкохол в автобусите, писна ми, ше се откажа, ШЕ СПРА! (Fuck all of you, can’t you fuckin’ know there’s no alcohol in those buses, I’m gonna give it up, mate, I’m gonna stop…) Тръгва да спира, изведнъж отдолу се чува гласът на жена: „Взех я, взех я, ето ше я хвърла, продължавай”. (Here, here I’ve got it, just roll on, mate!”), и това към 4 следобед, а бутилката се тряскаше като на сватба по тия стълби...
Bank. The Thames. Fleet Street. Старата кръчма Ye Old Cheshire Cheese отдясно, поръчвам йоркширска пшенична, естествено, London School of Economics, взимам 4 ейла Old Speckled Hen и изчаквам Шеймъс да излезе от библиотеката, старото бруклинско куче прави магистратура сега пак тука, почти 3 години след нашата специализация, същия изрод, живее в северен, ама баш на север, Turnpike Lane, вика айде утре елате у нас на парти, естествено, после може нещо Camden, рок концертчета, тва онова.
London Holborn. Най-накрая идва Савина, винаги тук се срещаме, Abbott ale за мене и водка за нея в най-близкия пъб, после отиваме при Шеймъс, нищо от парти, една надрусана квартира с луд англичанин от Девън (на юг, на морето, на югозапад от Лондон), един тийнейджър италианец с беден английски, но все пак странен трип, поне прибирането е така, тия лондонски автобуси, понякога искам да живея в тях.
London Camden. Отново тук, на Северозапад, сред тълпата, сред китайските пънкари, мирише на лудница, на Ейми Уайнхаус, на канали, на марокански кускус, турски кебап, венецуелски, полски, западноафрикански, аржентински хапвания, на залози, на ръгби, днеска е 6 Nations, Англия срещу Уелс, тия са луди, какво намират в тая игра.
London Bridge. В неделя казвам чао на Дългия и Яна, хващам рейса за центъра, тоя път в рейса няма търкаляща се бутилка, но има червени, червени тухли през прозореца на втория етаж, слизам на Холборн, пеша до National Gallery, гледам импресионистите и нямам ни най-малко желание да се отделя, гледам A Wheatfield with Cypresses, 1889, и плача от кеф, после гледаме Арсенал-Челси при Боби Славията, трагични артилеристи, малко Strongbow сайдерче за лека, и после гарата, и после First Capital Connect за Гетуик, и вече нямам сили, но искам пак.
Subscribe to:
Posts (Atom)