Saturday, 7 November 2009

Blackout

Двайсет години от може би най-голямата промяна, която се е случвала на нас на изток от Триест. Всички пишат, коментират, някои са горди, на други им е тъжно. В Германия се радват, истински. Преди 20 години разбиха шибаната стена, най-гадния символ на света...

Днес е 7 ноември. Преди заветната 1989 година на 7 ноември ги задължаваха да ходят на манифестации. И моите родители, и вашите. И мене като чавдарче. На 7 ноември 1989 имаше ли манифестация? Не си спомням. Три дена след това БКП „предаде” успешно властта на своите хора в един демократичен воал.

Има две събития, които ме карат да плача от кеф през тези 20 години. Едното е митингът на СДС на Орлов мост на 7 юни 1990. Другото е спонтанния протест срещу неокомунистите на 10 януари 1997.

Този ентусиазъм умря и се загуби сред мутри, царе, Европейски съюз и НАТО. Това го изгубихме, включително и аз, през годините. Българите са като мечка в зимен сън, по това много наподобяваме дългогодишния идол Русия. Трябва зверски да я ръгнеш, за да почне да действа. Последното изследване – българите искат силен лидер, а нивото на демокрацията е на второ място. В тая класация сме между Русия и Украйна.

Днес българският премиер Бойко Борисов беше гост в токшоу на Нова ТВ. Беше невероятен, луд, готин, смешен, трябваше да продължи повече тва шоу, както каза една приятелка. Наистина говоренето си беше като латино сериал. Засегна най-чувствителните теми за българите тва момче, Шампионската лига и Шаха, националната гордост. Беше толкова як, как няма да го гледаш. Говори булшит през цялото време, но всички го гледат, включително и аз. Нашият Берлускони. Ние вървим след Италия в политическо отношение. Анализаторите да гледат Италия как се развива и после спокойно да прилагат развитията за България. Лява алтернатива няма.

Blackout. Бех на гости на наште днес. Приятно хапване, разкази, споделяне на мнения. По едно време спре тока. За около половин час. Мама запали свещ, има си още резерви на разположение. Бащата има руски фенер и го използва, за да намерим свещта. Двайсет години по-късно, двайсет години след ония моменти, когато чаках да спрат тока и да изляза да люпя семки със съседските момичета, двайсет години след това имахме спиране на тока. По БНТ течеше концерт по повода на 50 години БНТ. Някви кавъри на нафталинясали песни. Спреха ни БНТ и спреха ни тока и си мислех, ех мама му деба, не е ли странна тая България?

No comments: