За мен Köln-Düsseldorfer има съвсем друго значение. Не съм го пробвал тоя круз, може би е готин. За мен Köln-Düsseldorfer е спомен отпреди точно 10 години, когато, луд студент, бях в Кьолн като доброволец на една алтернативна среща на върха на Европейския съюз, насред анархисти, пънкари, кюрди, турци и всякакви елементи от цяла Европа. Тогава пиех местната бира Kölsch (за който не знае - това е вид бира, не марка, също както вид е Lager, Pilsener, Ale и т.н.) на брега на Рейн, точно на кея на Köln-Düsseldorfer, и гледах как пътниците се качват и заминават на север към Дюселдорф. Освен това участвах в демонстрации, дискусии, продавах бира и вино на всякакви елементи с какви ли не прически и дрешки в доброволческия лагер (тогава нямаше евра, бях наизустил курса на всяка европейска валута спрямо другата, от белгийски франк до гръцка драхма). Но Köln-Düsseldorfer и брега на Рейн си се запечатаха в съзнанието ми...
Точно 10 години след това отново съм тук с Früh Kölsch в ръка, ту вали, ту е слънце, Рейн е сив и бърз, зад мене катедралата (Der Dom), огромна, черна и пълна с носталгия, а Кьолн е все така див, пъстър, турски, кюрдски, уникален.
Дошъл съм на гости на стария ми приятел и съученик от Английската Джоркаеф, който е архитект и живее с приятелката си Стела в Дюселдорф. Кацам в Дортмунд с Wizzair, 97 лв. в двете посоки ако си вземеш билет 1-2 месеца по-рано. Приказка. Дортмунд е на 70 км от Дюселдорф, Джоркаеф и Стела ме посрещат и пред нас е целият ден.
Преди 10 години не успях да отида до Дюселдорф. Нямаше време от демонстрации и какво ли не. Тогава имаше време само за Бон, за едно българско студентско парти с напиване до безсвяст. Но сега съм очарован от този град. Има невероятна комбинация от стара и нова архитектура, едно сливане на готика и модернизъм, което е уникално според мен. Такова нещо другаде не съм виждал поне. Наред със стари къщи с типичните фасади тип Амстердам и Копенхаген има сгради проектирани от Франк Гери. Преливането е меко и уместно, буди възхищение дори у архитектурен лаик като мене. Добре, че е Джоркаеф до мене да ми обръща внимание на моментите.
Правим дълга разходка по Рейн насред редуващи се октомврийски дъжд и слънце. Вятърът е силен, троши ни чадъра, но к’во ти пука в тая жега. Мостове, телевизионната кула, пристанището, гъзарски квартали и от двете страни. Качваме се на върха на кулата на 172 м височина. Отгоре гледката е зашеметяваща. Времето се редува от пролетно слънчево с умерен вятър до зимно сухо ветровито. Направо имам чувството, че съм на някой облак и долу Рейн и сградите на Франк Гери са моментни снимки в остаряла кино лента. Кварталите на Дюселдорф са ту сиви и замъглени, ту слънчеви и весели.
В Дюселдорф се пие бира Alt. Тя си е тяхна, местна, също както Kölsch си е кьолнската бира. Тя е по-газирана и малко горчивка, докато Kölsch е сладникава. Наливам се с Füchschen Alt, докато съм в Дюселдорф. И в Кьолн, и тука бирицата се пие в малки чашки от по 200 грама. Много странно, това го има само тук от цяла Германия. Докато на Октоберфест в Мюнхен няма по-малка халба от 1 литър, тука на Северен Рейн обичат да си пийват полечка, сервитьорката сама носи, никога не ти е разгазирана (бирата), абе има смисъл.
Между Кьолн и Дюселдорф има комично съперничество. Дюселдорф е официалната столица на Северен Рейн-Вестфалия и населението му е около 600 000. По-снобарски град е, с повече модерна архитектура, както стана ясно. Кьолн надхвърля милион и е по-алтернативен, студентски, хипарски, ненаситен. И двата са ми ОК, само че жителите им не мислят така. Постоянно се ебават едни други, повече Дюс се ебават с Кьолн (продават се по центъра от ония тениски със смешно-тъпите надписи, в случая против Кьолн), Alt vs. Kölsch и пр. Но и в двата града кръчмиците са луууууудииии, хората са весели, пият си в чашките от по 200 грама, пеят, ядат като луди вурстове и свински джолани, зеле и картофи, Рейн братче...
На другия ден отиваме с пасата на Джоркаеф до Кьолн. VW Passat, модел 2006, 1.6 бензин, без никакви екстри (води се базов модел, иначе има автопилот освен всичко друго). Чуден автомобил. Харчи средно 6,7 литра на сто, всичко което му трябва, е налице. Вдига 180, но повече за какво са ти.
Точно 10 години след оня студентски трип отново съм в Кьолн, с Früh Kölsch в ръка, ту вали, ту е слънце, Рейн е сив и бърз, зад мене катедралата, огромна, черна и пълна с носталгия, а Кьолн е все така див, пъстър, турски, кюрдски, уникален.
Паркираме на Neumarkt, транспортния хъб на Кьолн (нещо като Сточна гара или Орлов мост, само че си е баш площад, заобиколен от сгради). Има мач на 1. FC Köln срещу Mainz и Neumarkt е едно бяло-червено море. Хиляди фенове се събират, пълнят трамваите като сардини и пеят. За такъв обикновен шампионатен мач от Бундеслигата... Атмосферата е като тази преди Левски – Барселона през 2006 г. 1. FC Köln биха с 1-0 впоследствие, чухме по радиото.
Минаваме по претъпканите търговски улици на Кьолн към Рейн, има какво ли не. Представления на улични артисти, футболни фенове, българи гастарбайтери, английски сноби. После Dom (катедралата) се появява изневиделица и те смачква. Буквално те натиска и те изравнява със земята. Аз го видях още от 30 км разстояние, докато пътувахме с пасата на юг по аутобана. Сега е пред мен и не мога да сваля поглед от него. С чене до земята. И винаги вятър до бога пред Dom. Силен, пронизващ вятър.
Хващаме по една турска улица към Ebertplatz. Бирата се пийва, спомените прииждат. После минаваме към квартала с кръчмите. Оживление голямо. Банди от по 10-15 шваби на средна възраст обикалят и търсят места по кръчмите в 3-4 следобед да пият. Места почти никъде няма. Аз имам чувството, че тях ги кефи самото обикаляне. Но добре си изкарват, хич да не е! Наливат се с бира на бара, чакайки да се освободи маса, за да продължат да се наливат и да похапват на маса!
Моят личен Köln-Düsseldorfer през този хубав октомврийски уикенд включваше и две малки средновековни селца между двата големи града. Едното се казва Kaiserswert и се води квартал на Дюселдорф. Има старинен замък със стени дебели 4,5 метра на брега на Рейн, страшни кръчми и стари занаятчийски къщи и улици. Другото се казва Zons и е точно на средата между ареалите на Alt и Kölsch. Има крепостна стена, вятърни мелници, яки сладкарници, руски туристи и мноооого яки кръчми.
Ходихме и до Брюж този уикенд. Но това е друга история.
Когато руският бакшиш ни докара до летището в Дортмунд секунди преди Wizzair да затворят check-in-а, попитах Джоркаеф дали има Kölsch на летището след секюритито. "Не знам бате", вика ми. Така се надявах да има. Но нямаше. Трябва да се отиде до Кьолн за Kölsch.
No comments:
Post a Comment