Та за Берлин...

- Ами той Берлин няма център. Съставен е от много квартали, „села”, които са си самостоятелни центрове, със свой собствен живот, имат си всичко необходимо, всички нужди на жителите могат да бъдат задоволени локално, без да се пътува до друго „село”.

- Аха, нещо като „Люлин”.

- Да, като „Люлин”, „Младост”... Аз например не бих излязла от квартала ако не ходех на работа. Макар че и до работата ми е 10 минути с колелото. Другото е, че Берлин до 1989 е бил разделен град. Всичко по две. Не може и няма как да има обособен център. Но за сметка на това пък си имаме три опери.

- А как ти се казва кварталът?

- Prenzlauer Berg.

- Тука в северната част на Берлин ли сме?

- Амиии, чакай. Североизточната.

- Гледам няма много туристи.

- Тука в квартала ги няма, да. Което си му е чарът. Макар че за световното през 2006 бяха навсякъде. Буквално. Беще страшно тогава. Тогава германците за първи път след 1954 г., когато стават световни шампиони в Швейцария, се почувстваха истински горди, че са германци. Още го имат тоя комплекс от войната. Не смеят да наблягат много на националното, рядко ще видиш национален флаг или да пеят химна. Но през 2006 се възродиха. Бяха адски горди, че са направили такова първенство, пееха заедно химна и имаше знамена навсякъде. Не претендирха за шампионското място. Бяха доволни и на третото. Атмосферата в Берлин беше уникална...

- Беше лудо първенство. А и Италия станаха шампиони, какво повече искаш... А Западен Берлин, т.е. бившия Западен?

- Там е зле. Изток е истината. Има една махала турска Kreuzberg, там е весело. Има живот. Ама аз не мога да си представя да живея в Западен...

- Нещо не виждам задръствания. Да не би берлинчани да са на почивка още?

- Не, в Берлин няма задръствания. Тука повечето джиткат с колела, и просто няма как да има.

- А стига бе! Четиримилионен град и няма задръствания... Те т’ва е, Супер Бойко има да се учи... Между другото да ти кажа, сега имах възможност да понаблюдавам прованса на Източна Германия в това село, където ми беше семинарът, Kloster Lehnin. Ами личи си соц-отпечатък, хич да не е. Има още трабанти и москвичи, ама такива „наточени”, и хората си ги карат. Плюс това рейсовете им закъсняват, шофьорът не ти слага печат на билета с датата и маха с ръка да минаваш... Неща, невъобразими за мене в Кьолн или Щутгарт например, където съм бил преди. Но ми направи впечатление и колко много жени кандидат-депутати има за изборите на 27 септември. Може би 80% от плакатите в област Бранденбург, които видях, бяха на жени. В едно село всички кандидати бяха жени.

- За жените не бях забелязала. Интересно. Но за транспорта да, тука си закъсняват.

- Нека, нека. Така се чувствам у дома си… Ама Берлин, Берлин е много як...