Купуването на гласове е най-малкото...

Купуването на гласове е един от пороците на съвременната демокрация, който влияе отрицателно върху представителството, отчетността и качеството на управление в една страна. Докато може да се каже, че то не е проблем за повечето западни демокрации и почти всички партньори на България в Европейския съюз, в България през последните няколко години купуването на гласове придоби необичайно големи размери и предизвика коментарите на международни организации и на Европейската комисия. Страната е единствената членка на ЕС, която е посъветвана в прав текст от Комисията да предприеме мерки срещу това порочно явление. Името на България се появява преди имената на страни от Близкия изток, Азия и Южна америка, когато изпишем “vote-buying” в интернет търсачката Google. Гражданското общество в България предприе инициативи за противодействие на купуването на гласове преди предстоящите парламентарни избори и избори за Европейски парламент това лято. От съвестта на гражданите зависи дали лошата практика ще бъде ограничена и устоите на демокрацията в България няма да бъдат подрити. Още повече че в контекста на българското членство в ЕС са застрашени не само демократичните принципи в България, но и демократичността на избора на български представители в Европейския парламент. А ЕС знае как да се защитава и да отстоява принципите, на които се крепи.


Какво е купуването на гласове?

Явлението „купуване на гласове” е познато от векове. През 19 в. в Англия кандидатите за членове на парламента са използвали подкупи, за да повлияят на избирателите в т. нар. „гнили райони” (rotten boroughs) – избирателни колегии с изключително малък брой гласоподаватели, упражняващи несъразмерно влияние в парламента. Раздаване на попълнени бюлетини на избирателите срещу заплащане преди да влязат да гласуват и изнасянето от тях на празни, които да бъдат попълнени и дадени на други избиратели, е имало през същия век в Австралия, като практиката се е наричала „Тасманийска уловка” (Tasmanian dodge); днес тя е известна като „индийска нишка”. В началото на 20 в. във Франция представители на политическите партии са давали по половин банкнота на гласоподавателя преди вота, а другата половина след като се окажело, че кандидадът е победил.

Купуването на глас представлява предоставяне на пари, материални облаги или услуги от страна на политически кандидат или партия на конкретен гласоподавател срещу неговия глас в полза на съответния кандидат или партия или въздържането му от гласуване изцяло. То може да се осъществи преди или след самия вот. По-широкото понятие за купуването на глас обаче включва и заставянето да се гласува по определен начин чрез заплаха от физическа разправа, изключване от общността или уволнение от работа.

Най-обикновената форма на купуване на глас е директнен инструктаж и трансакция между представител на купувача и гласоподавателя. Други методи са подаването на попълнена бюлетина, използването на индиго, пробиването на дупка с карфица в бюлетината срещу името на желания кандидат и др. В Тайланд и Тайван купувачите са организирали схеми за залагане за краен победител в изборите, при които коефициентът за „правилния” кандидат е бил многократно по-висок от тези за другите кандидати. Така гласоподавателите са могли да си гарантират солидна печалба ако гласуват за него.

Другата форма на купуването на гласове е плащането да не се гласува. Така купувачът неутрализира гласове за опонентите, като разчита на твърдо ядро сигурни гласове за себе си. Този механизъм е по-надежден и по-сигурен от първия, тъй като логично по-лесно се контролира броя на подадените бюлетини, отколкото съдържанието им. Примери за такава практика има през 19 в. в Англия и Съединените щати, както и в днешни Индия, Сенегал и Тайланд. В Западна Австралия са примамвали коренните жители далеч от избирателните точки с безплатен алкохол. Във Филипините се организират безплатни екскурзии извън града в изборния ден, а в Мексико и Венецуела се поставя мастило по пръстите на гласоподавателите, така че да изглежда, че все едно са гласували (там законите изискват поставяне на мастилен печат на пръста след гласуване, за да се избегне многократният вот на един и същ избирател).

Купуването на гласове е незаконно и контролът на купувача върху изхода от сделката не е гарантиран. Контрол обаче се осъществява по различни начини. Най-лесният контрол се осъществява при липса на тайност на вота. Тогава за купувача няма пречки да се увери, че е получил услугата, за която си е платил. При предполагаем таен вот обаче се прибягва до различни стратегии, като най-ефикасната се нарича „наблюдение” и действа в условията на малки, компактни общности, в които всеки член знае много за другия. В такива общности хората на купувача са част от социалната тъкан и могат със сравнителна достоверност да извадят заключение чрез разговори и слухове кой е гласувал „правилно” и кой не. Друг начин е т.нар. условно плащане – парите се дават само в случай, че желаният кандидат победи. Трети начин, оползотворяващ предимствата на новите технологии, е внасянето на мобилен телефон с камера в избирателната кабина от гласоподавателя. Той документира действието си и впоследствие показва записа на купувача.


Защо се купуват гласове?

Мотивите за купуването на гласове са разнообразни както при „купувача”, т.е. политическата партия или кандидат, така и при „продавача”, или гласоподавателя. Една група причини е икономическа. Явлението е по-разпространено в бедните страни, отколкото в богатите, повече в среди на големи социални различия, отколкото в по-хомогенни общества с развита средна класа. От гледна точка на средния гласоподавател, който логично е с по-лош социален статус в една неразвита страна, по-важно е да получи моментна облага за гласа си, отколкото да изчака определено време евентуалното подобряване на положението, което партиите обещават в програмите си. От гледна точка на партиите, в бедна страна, в определени райони, купуването на гласове излиза по-евтино и е по-ефективно като стратегия за набиране на подкрепа, отколкото масовата кампания, базирана на програми и принципи, защото относителната себестойност на един глас е далеч по-малка. От друга страна, информационните технологии и масовите комуникации са по-евтини в развитите страни, което прави стратегията на масовата кампания по-ефективна там.

Друга група причини е свързана със загубата на доверие на избирателите в политическите партии и в институциите като цяло – тенденция, характерна и за развитите демокрации. Те все по-малко припознават в тях организации, способни да отговорят на нуждите им и да защитят правата им, все по-често разчитат на индивидуалните си усилия, за да се справят с проблемите, или се организират спорадично в моментни коалиции по съвсем конкретни въпроси. Важността на гласа като инструмент за промяна на статуквото намалява. По този начин едно предложение от една политическа партия да заплати за нещо, което така или иначе няма голяма стойност за избирателя, се приема все по-често.

Третата група причини произхожда от втората и най-общо засяга постепенното избледняване на „политическото” от съвременния обществен живот. В условията на глобализация, всестранна експанзия на пазарните отношения, издигане в култ на потребителя като основна социална единица и стопяването на публичното, общото пространство („агората”), политическите партии все по-трудно успяват да мобилизират гражданите с идеологии и програми. Те разчитат на неполитически похвати от областта на маркетинга и рекламата – налагане на харизматични лидери или такива, които имат „човешки” проблеми и с които избирателите се идентифицират, на шарени телевизионни клипове и т.н. Политическата сцена постепенно се превръща в едно голямо Big Brother шоу. Други прибягват до класическия пазарен принцип на покупко-продажбата. В консуматорското общество всяко благо си има цена и е обект на потребление, а гласът на един избирател е благо, за което има търсене и предлагане. В този случай партиите се превръщат в потребители, а гласоподавателите – в предлагащи.


Къде се купуват гласове днес?

Информации за купуване на гласове днес най-често се появяват от страните в Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка. Някои от тях са Тайланд, Тайван, Филипините, Нигерия, Ангола, Сенегал, Мексико, Венецуела, Аржентина. По информация от докладите на наблюдателните мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) на различни избори, в Европейския съюз в последните десетина години е имало съмнения за купуване на гласове в България, Естония, Италия и Латвия. България обаче е единствената страна от съюза, която е спомената в прав текст в долкад на Европейската комисия като проблемна по отношението на купуването на гласове. Комисията препоръчва в два свои доклада по напредъка на България в интегрирането й към ЕС – от юли 2008 г. и междинния от февруари 2009 г. – страната да предприеме мерки за решаването на проблема, възникнал с особена сила на местните избори през 2007 г.

Според доклада на Офиса за демократични институции и човешки права към ОССЕ (ODIHR), на парламентарните избори в Естония през 2007 г. е имало 4 сигнала за случаи на купуване на гласове във втория по големина град Тарту. След полицейско разследване е установено, че мащабът на нарушението, дори и да бъде доказано, е твърде малък и ефектът върху крайния изборен резултат ще е незначителен. Затова е решено да не се отменят изборните резутати в съответния район.

На парламентарните избори в Италия през 2008 г. има сигнали за опити за манипулиуране на вота на гласуващите извън страната и директно изразени опасения за купуване на гласове, изпратени по пощата от чужбина, поради по-ниският контрол и по-ниската степен на тайност на вота. На парламентарните избори през 2006 г. в някои райони на Италия се споменава за предишни практики на купуване на гласове и за политическо влияние на организираната престъпност върху кампаниите в миналото, което обаче се предполага, че продължава и на самия вот. Медиите в няколко материала изразяват притеснение от факта, че на гласоподавателите в Италия е позволено да внасят мобилни телефони с камера в избирателната кабина, което им позволява да документират вота си и е предпоставка за купуването на гласове. ОССЕ споменава обаче, че поне в няколко избирателни секции са били поставяни надписи, забраняващи внасянето на мобилен телефон в кабината.

В Латвия опасения за възможно купуване на гласове има на парламентарните избори през 2002 г., главно във връзка с една специфична особеност на латвийската избирателна система. На гласоподавателя се дават определен брой бюлетини, примерно 20, като върху всяка една има списък на кандидати от една-единствена партия. Броят на бюлетините съответства на броя на партиите. Избирателят трябва да постави една бюлетина с маркирани от него кандидати в непрозрачен плик и да гласува. Останалите 19 бюлетини обаче той може или да остави на определено за това място в секцията, или да отнесе със себе си. Това създава условия за манипулация на избора - гласоподавателят може да продаде гласа си и впоследствие лесно да демонстрира на купувача, че е гласувал за „правилната” партия, показвайки неизползваните бюлетини („правилната” бюлетина ще бъде липсващата). Освен критики към слабия контрол върху това какво се случва с неизползваните бюлетини, на изборите през 2002 г. в Латвия изплуват и информации за купуване на гласове на предишни вотове.

В рамките на Европейския съюз най-сериозен е проблемът с купуването на гласове в България. ОССЕ алармира за него за пръв път в доклада си за провеждането на парламентарните избори през 2005 г. Сигналите за предполагаемо купуване на гласове в ромските махали в цялата страна са многобройни, а наблюдатели на организацията стават преки свидетели на връчване на храна и хартиени пликове на гласували в ромските махали във Варна и Видин. Опасения за купуването на гласове пораждат още две явления на тези избори - липсата на механизми срещу неконтролираното издаване на удостоверения за гласуване на друго място и организирането на масов автобусен транспорт за гласоподаватели в определени части на страната. ОССЕ препоръчва на България да промени изборното си законодателство, като изрично инкриминира купуването на гласове.

На президентските избори през 2006 г. няма масови сигнали за купуване на гласове, отчасти поради приетите поправки в избирателния закон през септември 2006 г., които инкриминират тази практика (лишаване от свобода до три години или пробация и глоба от 1000 лв. до 5000 лв.), отчасти поради предизвестения изход от изборите.

Явлението обаче се завръща с пълна сила на местните избори през 2007 г. Впоследствие Европейската комисия критикува България за това, че властите не са предприели достатъчно мерки за противодействие на купуването на гласове, въпреки масовите сигнали, че то се случва. В редовния си доклад за напредъка на България от юли 2008 г., ЕК споменава в раздел „Корупция на местно ниво”, че са предприети твърде малко разследвания и има малко ефективни присъди по отношение на купуването на гласове. Освен това се предполага, че такива практики е имало в поне два града и на частичните избори през юни 2008 г.

В последния доклад на ЕК за България – междинния доклад от февруари 2009 г. - проблемът с купуването на гласове вече е поставен в раздел „Корупция по високите етажи”. Комисията препоръчва да се засили противодействието от страна на властите, както и да се промени законодателството в посока по-ясни правила за финансирането на политическите партии и предизборните кампании.


Защо купуването на гласове е лошо?

Купуването на гласове е лошо за едно общество и за гражданите в него, защото то води до нарушаване на принципите на демократичното представителство и равнопоставеност, размиване на отговорността на властта и в крайна сметка до влошаване на качеството на управление. Гражданите, които продават гласовете си, абдикират от правото си на контрол върху това какво върши избраната от тях политическа класа – и управляващи, и опозиция. Като откупуват гласовете на част от избирателите, партиите автоматично изключват техните интереси от бъдещата си политическа програма – тези избиратели представляват гарантирана подкрепа, не търсят отговорност от тях и няма нужда да бъдат съблазнявани с обещания или изпълнението им. Политическата класа започва да защитава по-тесни интереси и определена част от обществото е ефективно изключена от демократичния процес. Провежданите политики не целят подобряването на цялото общество, а само на част от него, отчетността намалява, което води до понижаване на качеството на управление.

Една закономерност, съпътстваща целия този процес е, че обикновено маргинализираните са в най-долната част на социалната стълбица – по-бедните граждани и представителите на малцинствата. Те са политически най-неактивни и неинформирани и следователно, най-манипулируеми, а и техните гласове са „най-евтини”. В ценностната система на тези граждани по-голяма тежест имат материалното, индивидуално и моментно задоволяване на нуждата, отколкото общото благо в един бъдещ момент, и затова са склонни да продадат гласа си вместо да се впечатлят от определена партийна програма. Но дългосрочно техните интереси биват пренебрегнати, а политическото им представителство изчезва.


Как да се противодейства?

Най-общият административен механизъм за противодействие на купуването на гласове е да се осигури пълната секретност на вота, която да гарантира, че евентуалният купувач няма как да провери как е гласувал „купеният” от него избирател. Това става първо чрез силно законодателство, предвиждащо сурови наказателни мерки срещу купувачите, и второ чрез качествена администрация на вота. Съсредоточаването на преброителния процес на бюлетините в по-малко, но по-големи, регионални центрове намалява възможността за контрол от страна на купувачите по места. По принцип колкото по-малка е една избирателна секция, толкова по-голяма е възможността за манипулации на вота в нея. От друга страна, уголемяването или преначертаването на границите на избирателните райони вдига цената за „купуването” на всеки един район (поради по-големият брой избиратели или поради „непознатата територия”) и това може да обезкуражи купувачите. В миналото положително е подействало предоставянето на правото на глас на по-широк кръг от граждани, като жените например. Една ефективна актуална стратегия би включила комбинация от мерки и по отношение на купувачите, и на продавачите на гласове: промени в изборното законодателство и начина на гласуване, промени в наказателното законодателство, медийни кампании, които да поясняват на избирателите, че действията им са незаконни и в крайна сметка ще доведат до влошаване качеството на управление.

България е в навечерието на парламентарни избори и избори за български членове на Европейския парламент, които ще се проведат това лято. Проблемът с купуването на гласове придоби стряскащи пропорции през последните няколко години, което провокира реакцията на неправителствените организации и изисква решителни действия от страна на българските граждани.

Купуването на гласове е само симптом на една тотална незаинтересованост, която ще ни погуби, ако не бъдем малко по-смели и активни. От нас зависи да защитим това, за което милеем дълбоко в себе си.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

European Commission. “Interim Report from the Commission to the European Parliament and the Council on Progress in Bulgaria under the Co-operation and Verification Mechanism.” February 12, 2009. Available at www.europa.eu.

European Commission. “Report from the Commission to the European Parliament and the Council on Progress in Bulgaria under the Co-operation and Verification Mechanism.” July 23, 2008. Available at www.europa.eu.

Marquand, David. Decline of the Public. Cambridge: Polity Press (2004).

Organisation for Security and Cooperation in Europe. Office for Democratic Institutions and Human Rights. Final reports following observation missions to parliamentary/presidential elections in Bulgaria, Estonia, Italy and Latvia. Available at www.osce.org/odihr.

Schaffer, Frederic Charles and Andreas Schedler. “What Is Vote Buying? The Limits of the Market Model.” Paper to be delivered at the conference “Poverty, Democracy, and Clientelism: The Political Economy of Vote Buying,” Stanford University, Department of Political Science, Bellagio Center, Rockefeller Foundation, 28 November – 2 December 2005. Available at www.stanford.edu.

Stokes, Susan. “Is Vote Buying Undemocratic?” Prepared for delivery at the 2004 Annual Meeting of the American Political Science Association, Chicago, September 2-5, 2004. Available at www.allacademic.com.

Смилов, Даниел. „Партиите и фрустрираната демокрация: Анализ на изследването ‘Състояние на обществото 2007’”. Състояние на обществото 2008. София: Институт Отворено общество (2009).

Материали на Асоциация „Прозрачност без граници”.