Париж в пет кадъра

Pont de Bir-Hakeim. Десет вечерта. Сена тече тъмна бавно под мен, а на североизток се извисява Айфеловата кула. Осветена е в жълто-оранжево, но от време на време сребрист лъч пори небето хоризонтално от върха й, като стрелка на компас.

Айфеловата по принцип не е заветната ми цел, но това е първият ми момент на съзерцание след многочасов път от София. Бяхме предупредени от медийния поток за небивали стачки в Париж и Лион, но де факто нямаше никакъв проблем. Просто пътят от София до Париж е дълъг, дори и с Air France. От време на време преминава увеселително или транспортно корабче под мен. Париж е тих и отворен. По пътя от хотела до моста минавам покрай множество малки ресторантчета, в които парижани похапват и се наслаждават на хубаво вино. Невероятната култура на вечерния cool, това никой не може да им го отнеме.

Le River Palace. Това е корабче-ресторант, дебаркирало на Port Javel Haut. Тук е обядът, организиран като част от конференцията, която посещавам. Изведнъж Le River Palace тръгва на север по Сена. Около нас се сменят невероятните гледки на Париж, докато ни сервират френски специалитети с бургундско вино. Кулата, d’Orsay, Лувъра, мостовете...

Сервитьорките са като на модно дефиле, походка, маниери, едната е азиатка, две французойки, едната с черна къса коса, другата с руса дълга. Организаторът на конференцията обяснява на колежката ми по маса от Китай: “This is the EU’s soft power”.

Belleville. Дълга улица в североизточния Париж, но близо до Сена, успоредна на реката. Царството на различните култури и графитите.

Няма туристи и съм в стихията си – снимки под дъжда и изследване на малки непознати улички. Луц, приятелят на Искра, ми препоръча предишната вечер да мина оттук и съм му благодарен. Това е истинския Париж, този, който търсех още от София. След дълга разходка изпивам чаша Aveleda, младо португалско вино, в един португалски изоставен бар. Френските вина пробвам при всяка възможност, но сега Aveleda-та ми идва прекрасно.

Place d’Italie. Югоизточен Париж, на левия бряг на Сена. Наблюдавам как местните дядовци задълбочено играят петанк. Усмихват ми се като ги снимам, отвсякъде получавам Bonjour, bonjour!

После се пускам на юг по уличките и попадам на малко кафене с надпис Guinness над вратата. Вътре въодушевени парижани гледат ръгби мач от местното клубно първенство. Всичко е пълно, няма места на бара и затова питам парижаните може ли да седна на тяхната маса. Те си мислят, че съм англо-саксонец, и ме разпитват чрез парламентьора си – единствения говорещ англиийски техен другар – от кой ръгби отбор съм в Англия. Като разбират, че съм от България и обичам футбол, интересът им затихва. Възобновява се с пълна сила, след като почерпвам цялата маса с по едно питие. Цените са съвсем нормални в южен Париж. Навън бичи страшен дъжд и не ме пускат да си ходя, а трябва да си взема багажа от хотела вече...

Paris 11ème arrondissement. Пазарът е луд и претъпкан в тази слънчева, но студена неделя.

Хапваме хляб и кроасани с Искра, Луц, Емо и Милена и пийваме кафе в едно кафене до пазара. После се мушкаме в тълпата и купуваме грозде, смокини, фурми, сирена и пастет от маслини. В един бар до пазара се случва класиката за неделя по обед в Париж – огромна опашка за стриди. Току-що докарани от Нормандия, те се ядат сурови и се прокарват с Мускадет (бяло от долината на Лоара). Нареждаме се и ние. Наблюдавам как майсторът сръчно отваря стридите със специален инструмент, инсталиран на тезгяха пред външния бар. Вкусът на океана ме разтърсва. Напомня ми за Галисия. Това нещо е уникално... После следва Place des Vosges, Нотр Дам и RER B за „Шарл де Гол”.

Bulgaria Occidens

Препоръчвам на всеки софиянец с кола да я приготви и напълни със семейството или приятелите си за една обиколка на софийската околия на запад от града. Много красиви природни благинки, много противоречиви пътища, много диалекти (във всяко село различен) и в крайна сметка, много як трип е.

Нашият маршрут: Брезник, Трън, ждрелото на Ерма, с. Банкя, Режанци, Конска, Бегуновци, Гигинци, Църногорския манастир, Калотинци, Врана стена. Това са шопските общини. После на юг почва община Земен. Макенца до мозъка на костите си.

В Трън като им кажете, че сте софиянци, и се разтапят. А ако знаете, че на картофите викат компири, ваши са. Аз купих едно кило компири, едно лук, едно домати, едно чушки, две краставици и една шепа люти чушки за 5.30 лв.

На поляната в началото на ждрелото е малко комерс, но е ок. Имаше две коли, едната пернишка, едната Софийски окръг, освен нашата. Семейства некви. Нема риба със сигурност във вировете. Имахме въдица и висехме доста. Добре, че трънчаните ни продадоха пържоли и домашна гроздова.

Селата в тоя край избиват рибата. Май затва не фанахме. Луди луди луди шопи. От север на юг диалекто се сменя кат на кестен наесен листата!

Гигинският манастир, официално Църногорски, е кръстен на огромния хълм, издигащ се над всички села наоколо. Хълмът се казва Църна гора. Манастирът е бил преместван няколко пъти. Последно е въстановен през 1993 г. А храмът на Св. Дамян и Св. Кузма в него е доста стар – от началото на 19 в. Бяхме точно на Преображение там, по стар стил. Ядохме по рибена чорба в чест на Преображение Господне. Имаше италиански туристи, а свещеникът говореше перфектен английски.

През жегата и Запада се добрахме до Струма, след километри пътуване на юг. Струма, Струма, наша реко... Един бивак и тука. Разговор с една баба, която тераше три крави напред и назад покрай наште палатки. „Е бе бабо, не ти е жал коа знаеш дека ке ги утепеш добичетата?” „Шо да ми е жал бе, сине, яз за тоа ги гледам”. А я слушат... Квот каже тва прават. Сино й полицай на Владая...

Земен е приятен градец с много свежи хора. Дедовците се собират пред главната кафана сека сутрин, има поне 30-40 дедовци читат весници и дискутират международната ситуация. И таа в Земен, естсествено.

Жабляно, Лобош, Радомир. В Радомир има парк. Ние имахме изостнали кюфтета на скара от миналата вечер, и решихме да закусим в радомирския парк къмто 11 сутринта. Неповторимо. Някой от вас ако го е правил, или дори си е представял, че ще закусва кюфтета в радомирския парк, нека се обади да обсъдим наградата 

Поздрав на Западна България!

Две страни на люлинската ефективност

Днес станах свидетел на две неща в родния „Люлин”, които демонстрираха, че тук на запад се оправят със злободневните проблеми по доста ефективен начин.

Казус 1: Отидох на гости на родителите ми в 5-и микрорайон. Блокът им е точно до детска градина, а между детската градина и блока има нещо като зелена алея с пейки и дръвчета. Напоследък обаче въпросната алея беше превърната в паркинг – доста от обитателите на блока паркираха там, предвид оскъдието на места пред него. Включително и бащата. Десетки пъти съм му казвал, не те ли е срам, това е място за децата да си играят. Децата не си играят там, ми казва, което е вярно, виждал съм ги как висят ПРЕД блока и по-скоро към училището наблизо. Но това не е аргумент – мястото не е за паркинг. А ако е свободно пък може и да се заиграят.

Днес бащата ми каза, че за моя радост там вече не се паркира. Директорката на детската градина се обадила в общината на Район Люлин и казала, че не бива така. На другия ден са сложили колчета и сега там няма коли.

Казус 2: Имах тежката задача да изнеса една стара печка „Мечта” от 55-та година от вкъщи, 8-ми етаж, до кофата за боклук, и на нейно място да сложа нова. Бащата ми помагаше в начинанието. Има асансьор, така че голяма част от потта беше спестена. По принцип не е хубаво да се оставят домакински уреди до кофите за нормален боклук, има други места за тях. Но ние с бащата заложихме на интуицията.

Свалихме „Мечта”-та, качихме другата многократно по-лека печка. Инсталирахме я за около 10-15 минути и слязохме долу. „Мечта”-та вече я нямаше. Не знам с каруца ли, с кола ли са я отнесли, но след толкова кратко време резултатът беше налице – хем ние не се мъчихме да я возим до специален пункт, хем някой е изкарал пари от нея. Предполагахме, че така ще стане, но не и в рамките на 15 минути! Така ефективността се прояви в още една светлина – дори когато общината е неактивна, жителите намират начин да се справят с конкретния проблем.

Сега в „Люлин” вали страшен летен порой и е прохладно и свежо.

A bit of optimism amidst the July heat

From the Wall Street Journal:

JULY 20, 2010, 5:27 P.M. ET

Bulgarian Economy Stabilizing

By NICK SKREKAS

The Bulgarian economy looks to be stabilizing after weathering the recent financial crisis better than most of its neighbors. The country is on a bumpy road to adopting the euro currency and is expected to become an important energy hub as its political system matures. Read whole story