Днес станах свидетел на две неща в родния „Люлин”, които демонстрираха, че тук на запад се оправят със злободневните проблеми по доста ефективен начин.
Казус 1: Отидох на гости на родителите ми в 5-и микрорайон. Блокът им е точно до детска градина, а между детската градина и блока има нещо като зелена алея с пейки и дръвчета. Напоследък обаче въпросната алея беше превърната в паркинг – доста от обитателите на блока паркираха там, предвид оскъдието на места пред него. Включително и бащата. Десетки пъти съм му казвал, не те ли е срам, това е място за децата да си играят. Децата не си играят там, ми казва, което е вярно, виждал съм ги как висят ПРЕД блока и по-скоро към училището наблизо. Но това не е аргумент – мястото не е за паркинг. А ако е свободно пък може и да се заиграят.
Днес бащата ми каза, че за моя радост там вече не се паркира. Директорката на детската градина се обадила в общината на Район Люлин и казала, че не бива така. На другия ден са сложили колчета и сега там няма коли.
Казус 2: Имах тежката задача да изнеса една стара печка „Мечта” от 55-та година от вкъщи, 8-ми етаж, до кофата за боклук, и на нейно място да сложа нова. Бащата ми помагаше в начинанието. Има асансьор, така че голяма част от потта беше спестена. По принцип не е хубаво да се оставят домакински уреди до кофите за нормален боклук, има други места за тях. Но ние с бащата заложихме на интуицията.
Свалихме „Мечта”-та, качихме другата многократно по-лека печка. Инсталирахме я за около 10-15 минути и слязохме долу. „Мечта”-та вече я нямаше. Не знам с каруца ли, с кола ли са я отнесли, но след толкова кратко време резултатът беше налице – хем ние не се мъчихме да я возим до специален пункт, хем някой е изкарал пари от нея. Предполагахме, че така ще стане, но не и в рамките на 15 минути! Така ефективността се прояви в още една светлина – дори когато общината е неактивна, жителите намират начин да се справят с конкретния проблем.
Сега в „Люлин” вали страшен летен порой и е прохладно и свежо.
No comments:
Post a Comment