Купуването на гласове е един от пороците на съвременната демокрация, който влияе отрицателно върху представителството, отчетността и качеството на управление в една страна. Докато може да се каже, че то не е проблем за повечето западни демокрации и почти всички партньори на България в Европейския съюз, в България през последните няколко години купуването на гласове придоби необичайно големи размери и предизвика коментарите на международни организации и на Европейската комисия. Страната е единствената членка на ЕС, която е посъветвана в прав текст от Комисията да предприеме мерки срещу това порочно явление. Името на България се появява преди имената на страни от Близкия изток, Азия и Южна америка, когато изпишем “vote-buying” в интернет търсачката Google. Гражданското общество в България предприе инициативи за противодействие на купуването на гласове преди предстоящите парламентарни избори и избори за Европейски парламент това лято. От съвестта на гражданите зависи дали лошата практика ще бъде ограничена и устоите на демокрацията в България няма да бъдат подрити. Още повече че в контекста на българското членство в ЕС са застрашени не само демократичните принципи в България, но и демократичността на избора на български представители в Европейския парламент. А ЕС знае как да се защитава и да отстоява принципите, на които се крепи.
Какво е купуването на гласове?
Явлението „купуване на гласове” е познато от векове. През 19 в. в Англия кандидатите за членове на парламента са използвали подкупи, за да повлияят на избирателите в т. нар. „гнили райони” (rotten boroughs) – избирателни колегии с изключително малък брой гласоподаватели, упражняващи несъразмерно влияние в парламента. Раздаване на попълнени бюлетини на избирателите срещу заплащане преди да влязат да гласуват и изнасянето от тях на празни, които да бъдат попълнени и дадени на други избиратели, е имало през същия век в Австралия, като практиката се е наричала „Тасманийска уловка” (Tasmanian dodge); днес тя е известна като „индийска нишка”. В началото на 20 в. във Франция представители на политическите партии са давали по половин банкнота на гласоподавателя преди вота, а другата половина след като се окажело, че кандидадът е победил.
Купуването на глас представлява предоставяне на пари, материални облаги или услуги от страна на политически кандидат или партия на конкретен гласоподавател срещу неговия глас в полза на съответния кандидат или партия или въздържането му от гласуване изцяло. То може да се осъществи преди или след самия вот. По-широкото понятие за купуването на глас обаче включва и заставянето да се гласува по определен начин чрез заплаха от физическа разправа, изключване от общността или уволнение от работа.
Най-обикновената форма на купуване на глас е директнен инструктаж и трансакция между представител на купувача и гласоподавателя. Други методи са подаването на попълнена бюлетина, използването на индиго, пробиването на дупка с карфица в бюлетината срещу името на желания кандидат и др. В Тайланд и Тайван купувачите са организирали схеми за залагане за краен победител в изборите, при които коефициентът за „правилния” кандидат е бил многократно по-висок от тези за другите кандидати. Така гласоподавателите са могли да си гарантират солидна печалба ако гласуват за него.
Другата форма на купуването на гласове е плащането да не се гласува. Така купувачът неутрализира гласове за опонентите, като разчита на твърдо ядро сигурни гласове за себе си. Този механизъм е по-надежден и по-сигурен от първия, тъй като логично по-лесно се контролира броя на подадените бюлетини, отколкото съдържанието им. Примери за такава практика има през 19 в. в Англия и Съединените щати, както и в днешни Индия, Сенегал и Тайланд. В Западна Австралия са примамвали коренните жители далеч от избирателните точки с безплатен алкохол. Във Филипините се организират безплатни екскурзии извън града в изборния ден, а в Мексико и Венецуела се поставя мастило по пръстите на гласоподавателите, така че да изглежда, че все едно са гласували (там законите изискват поставяне на мастилен печат на пръста след гласуване, за да се избегне многократният вот на един и същ избирател).
Купуването на гласове е незаконно и контролът на купувача върху изхода от сделката не е гарантиран. Контрол обаче се осъществява по различни начини. Най-лесният контрол се осъществява при липса на тайност на вота. Тогава за купувача няма пречки да се увери, че е получил услугата, за която си е платил. При предполагаем таен вот обаче се прибягва до различни стратегии, като най-ефикасната се нарича „наблюдение” и действа в условията на малки, компактни общности, в които всеки член знае много за другия. В такива общности хората на купувача са част от социалната тъкан и могат със сравнителна достоверност да извадят заключение чрез разговори и слухове кой е гласувал „правилно” и кой не. Друг начин е т.нар. условно плащане – парите се дават само в случай, че желаният кандидат победи. Трети начин, оползотворяващ предимствата на новите технологии, е внасянето на мобилен телефон с камера в избирателната кабина от гласоподавателя. Той документира действието си и впоследствие показва записа на купувача.
Saturday, 9 May 2009
Saturday, 25 April 2009
Status Quo as the More Likely Alternative for Bosnia and Herzegovina
More than thirteen years after the 1995 Dayton Peace Agreement put an end to the three-and-a half-year war in Bosnia and Herzegovina (BiH), it has regained international focus. The reason is that since 2006 the country has made little progress in reforming itself towards a viable democracy which can take responsibility of its own affairs, free of international monitoring. Particularly after the October 2008 local elections, BiH has even started sliding downwards, torn by intensified nationalist rhetoric among its ethnic leaders – Bosnian Muslim (Bosniak), Serb and Croat – the powerful of the day ever since Dayton. Talks are going on even about a possible renewal of hostilities, fed by rumours of secret rearming among the population. European Union (EU) membership has been generally deemed the necessary lure for the Western Balkans on their way to democratisation and the efficacious remedy for the region’s war-torn past. While it has partly worked for Croatia, Serbia and Macedonia, this cannot be said about BiH, a multiethnic country still on its path to nation-building and the one to suffer the most from the 1990s conflicts. The EU membership perspective for all of the Western Balkans has dimmed in light of the so-called “enlargement fatigue” following the accession of Bulgaria and Romania in 2007 and the Irish referendum last year. But this perspective has all but vanished for BiH for lack of reform, caused by nationalist bickering reaching new heights around each election.
It seems that BiH is facing a turning point. On the one hand, the state is dysfunctional, consists of many layers of power with overlapping authorities and resembles nothing that could in its present form become an EU member one day. The country’s constitution is an annex to the Dayton Peace Agreement, which may have been an effective tool to end the war but is not a basis for a democratic system. Intrinsically, Dayton is designed to keep the balance of power among Bosniaks, Serbs and Croats, that is, it rests upon ethnic principles and excludes many democratic principles. Because of Dayton, Bosnian political parties function and gather public support along ethnic lines and not along ideologies – they are simply not designed to evoke mass participation. On the other hand, the international community has been increasingly aloof to what is happening in BiH, reducing both its political and military engagement. The United States was the main broker of Dayton, but it gradually withdrew from this project, allowing the EU to take care of its own backyard. Following 9/11, the Bush administration diverted all its energy towards the fight against terrorism and the Middle East and Afghanistan. The policy, if any, of the EU, which accepted BiH as its own responsibility, has been unclear due to a lack of coherent plan which takes into account BiH’s peculiarity as the only Western Balkan country with three dominant ethnic groups or due to divergence of the positions of different member states. This combination of internal structure and Western indifference has further kindled ethnicity politics in BiH and has provoked reaction by Western media and think tanks. It is clear that, should BiH progress on its path to the EU, its constitution should be reformed and international presence asserted.
However, there is another set of factors that hold BiH back and that make imminent progress doubtful and EU membership hardly visible on the horizon. Bosnian Serbs, an essential part of the country’s population (31% according to last census in 1991) and a factor in Bosnian politics, have been generally in favour of the status quo and would accept no constitutional amendments that would curb the autonomy of their ethnic region, the Serb Republic (Republika Srpska, RS). While Bosniaks, as the biggest ethnic group (43%) which would benefit the most from a more unified state, and Croats, as the smallest and most vulnerable group (17%), favour centralisation, Serbs are satisfied with what they achieved during the war and are not willing to cede it even if this would endanger BiH’s EU perspective. This reluctance would not be as important as it is, given BiH’s nature of international protectorate and the West’s existing powers of intervention, were it not for the Serbs’ traditional ally – Russia. Since Vladimir Putin came to power in Russia, it has led a coherent foreign policy to reassert itself as Great Power following the loss of the Cold War. The instruments of Russian foreign policy to this end vary from direct military intervention (as in Georgia in August 2008) to engendering dependence on its energy resources in the target regions. The Balkans has been a playground of Russian interests since the 19th century, when it challenged the spheres of influence of both the Austro-Hungarian and the Ottoman Empires. Unstable BiH, and Bosnian Serbs specifically, can be instruments in Russian hands that would pay off enormously and keep its leverage in the region crucial. Russian policy in the Balkans will aim to neutralise Western attempts, in case they are reinforced, to position BiH firmly on the path to EU integration as a democratic state which is founded on the principles of inclusion and participation and not ethnicity-driven. While any renewal of conflict and resort to military action by the different ethnic groups in BiH is highly unlikely, the status quo remains the most probable line of development at least in the medium term.
It seems that BiH is facing a turning point. On the one hand, the state is dysfunctional, consists of many layers of power with overlapping authorities and resembles nothing that could in its present form become an EU member one day. The country’s constitution is an annex to the Dayton Peace Agreement, which may have been an effective tool to end the war but is not a basis for a democratic system. Intrinsically, Dayton is designed to keep the balance of power among Bosniaks, Serbs and Croats, that is, it rests upon ethnic principles and excludes many democratic principles. Because of Dayton, Bosnian political parties function and gather public support along ethnic lines and not along ideologies – they are simply not designed to evoke mass participation. On the other hand, the international community has been increasingly aloof to what is happening in BiH, reducing both its political and military engagement. The United States was the main broker of Dayton, but it gradually withdrew from this project, allowing the EU to take care of its own backyard. Following 9/11, the Bush administration diverted all its energy towards the fight against terrorism and the Middle East and Afghanistan. The policy, if any, of the EU, which accepted BiH as its own responsibility, has been unclear due to a lack of coherent plan which takes into account BiH’s peculiarity as the only Western Balkan country with three dominant ethnic groups or due to divergence of the positions of different member states. This combination of internal structure and Western indifference has further kindled ethnicity politics in BiH and has provoked reaction by Western media and think tanks. It is clear that, should BiH progress on its path to the EU, its constitution should be reformed and international presence asserted.
However, there is another set of factors that hold BiH back and that make imminent progress doubtful and EU membership hardly visible on the horizon. Bosnian Serbs, an essential part of the country’s population (31% according to last census in 1991) and a factor in Bosnian politics, have been generally in favour of the status quo and would accept no constitutional amendments that would curb the autonomy of their ethnic region, the Serb Republic (Republika Srpska, RS). While Bosniaks, as the biggest ethnic group (43%) which would benefit the most from a more unified state, and Croats, as the smallest and most vulnerable group (17%), favour centralisation, Serbs are satisfied with what they achieved during the war and are not willing to cede it even if this would endanger BiH’s EU perspective. This reluctance would not be as important as it is, given BiH’s nature of international protectorate and the West’s existing powers of intervention, were it not for the Serbs’ traditional ally – Russia. Since Vladimir Putin came to power in Russia, it has led a coherent foreign policy to reassert itself as Great Power following the loss of the Cold War. The instruments of Russian foreign policy to this end vary from direct military intervention (as in Georgia in August 2008) to engendering dependence on its energy resources in the target regions. The Balkans has been a playground of Russian interests since the 19th century, when it challenged the spheres of influence of both the Austro-Hungarian and the Ottoman Empires. Unstable BiH, and Bosnian Serbs specifically, can be instruments in Russian hands that would pay off enormously and keep its leverage in the region crucial. Russian policy in the Balkans will aim to neutralise Western attempts, in case they are reinforced, to position BiH firmly on the path to EU integration as a democratic state which is founded on the principles of inclusion and participation and not ethnicity-driven. While any renewal of conflict and resort to military action by the different ethnic groups in BiH is highly unlikely, the status quo remains the most probable line of development at least in the medium term.
Thursday, 15 January 2009
Oslobođenje u mojim rukama
Един топъл януарски ден. Жълти павета. Много млади и стари хора са заедно. Много приятели сме заедно, при тях.
Старият мечок се пробужда, пролет иде. Виждат се стари приятели на площада.
I BBC na mome radiju, Oslobođenje u mojim... RU-KA-MAAAAAAAAAAAA!!!
Старият мечок се пробужда, пролет иде. Виждат се стари приятели на площада.
I BBC na mome radiju, Oslobođenje u mojim... RU-KA-MAAAAAAAAAAAA!!!
Tuesday, 6 January 2009
Га(ъ)з за нас: И правителството ни, и президента ни, и опозицията ни... баби по време на криза
Днес руският природен газ за България (а и оттук - за Турция, Гърция и Македония) беше спрян заради спор за цените между Русия и Украйна, която е транзитна страна. Русия спря доставките за Украйна на 1 януари. Дали Укрйна заделя за себе си доставките за Балканите или Русия нещо шикалкави и играе велика сила, както напоследък обича, не е ясно. Ясно за мен е, че в Люлин ми спряха парното и работя в тоя студ, само защото имам печка-духалка. И още нещо ми е ясно - правителството, президентът и опозицията ни се държат като баби по време на тая криза.
Австрия току-що обяви 90% спад в доставките на руски газ, гигантът Германия също се опасява. На Балканите ситуацията не е по-розова - Босна и Сърбия 50% спад (към ранния следобед), Хърватска и Румъния 75%. Това си е криза та стой та гледай. И наш'те вместо да мислят и действат по-отговорно и конкретно, те правят следното:
Сладкишев иска от Москва и Киев обективни данни, иска да изясни кой е виновен за това, че тука няма газ. Примрели са Москва и Киев за тебе, Сладкишка, само с теб ще се занимават сега да ти обясняват какво и защо. Те не искат да се срещнат помежду си въпреки молбите на ЕС, а при теб ще припкат на рапорт. Такъв тип информации можеш да изискаш много-много след като премине кризата, за да предотвратиш друга. Сега трябва просто да се накарат двете страни да се срещнат на преговори, а ти да си гледаш държавата и да мислиш как да ми пуснеш парното.
Първанов иска да пуска пак трети блок на АЕЦ "Козлодуй". Майко моя, не ви ли писна вече. Стига с тия блокове на "Козлодуй". Това е затворена книга и е добре за България да е така. Стига излагации пред Европа, не ви ли стига, че ви хванаха да крадете и ми спряха парите на мен заради вас?! Току някой се сети за тия блокове, когато няма какво друго да измисли. Мисли си, че те ще възбудят националното достойнство и това ще им покачи рейтинга. Електричество има предостатъчно в България, и за износ дори. Първанка, Първанка, как свърза руския газ с третия реактор...
Опозицията иска предоговаряне на условията по договора с Газпром. Да, условията наистина са лоши, благодарение на икономическия гении Овчарски, но сега ли е момента бе, джанъм? Дайте предложения за това как да ми пуснете парното - договора с Газпром ще го мислим след като мине кризата, за да се предотврати друга...
Ами ако ми спре топлата вода?
Австрия току-що обяви 90% спад в доставките на руски газ, гигантът Германия също се опасява. На Балканите ситуацията не е по-розова - Босна и Сърбия 50% спад (към ранния следобед), Хърватска и Румъния 75%. Това си е криза та стой та гледай. И наш'те вместо да мислят и действат по-отговорно и конкретно, те правят следното:
Сладкишев иска от Москва и Киев обективни данни, иска да изясни кой е виновен за това, че тука няма газ. Примрели са Москва и Киев за тебе, Сладкишка, само с теб ще се занимават сега да ти обясняват какво и защо. Те не искат да се срещнат помежду си въпреки молбите на ЕС, а при теб ще припкат на рапорт. Такъв тип информации можеш да изискаш много-много след като премине кризата, за да предотвратиш друга. Сега трябва просто да се накарат двете страни да се срещнат на преговори, а ти да си гледаш държавата и да мислиш как да ми пуснеш парното.
Първанов иска да пуска пак трети блок на АЕЦ "Козлодуй". Майко моя, не ви ли писна вече. Стига с тия блокове на "Козлодуй". Това е затворена книга и е добре за България да е така. Стига излагации пред Европа, не ви ли стига, че ви хванаха да крадете и ми спряха парите на мен заради вас?! Току някой се сети за тия блокове, когато няма какво друго да измисли. Мисли си, че те ще възбудят националното достойнство и това ще им покачи рейтинга. Електричество има предостатъчно в България, и за износ дори. Първанка, Първанка, как свърза руския газ с третия реактор...
Опозицията иска предоговаряне на условията по договора с Газпром. Да, условията наистина са лоши, благодарение на икономическия гении Овчарски, но сега ли е момента бе, джанъм? Дайте предложения за това как да ми пуснете парното - договора с Газпром ще го мислим след като мине кризата, за да се предотврати друга...
Ами ако ми спре топлата вода?
Subscribe to:
Posts (Atom)