Bulgaria Occidens

Препоръчвам на всеки софиянец с кола да я приготви и напълни със семейството или приятелите си за една обиколка на софийската околия на запад от града. Много красиви природни благинки, много противоречиви пътища, много диалекти (във всяко село различен) и в крайна сметка, много як трип е.

Нашият маршрут: Брезник, Трън, ждрелото на Ерма, с. Банкя, Режанци, Конска, Бегуновци, Гигинци, Църногорския манастир, Калотинци, Врана стена. Това са шопските общини. После на юг почва община Земен. Макенца до мозъка на костите си.

В Трън като им кажете, че сте софиянци, и се разтапят. А ако знаете, че на картофите викат компири, ваши са. Аз купих едно кило компири, едно лук, едно домати, едно чушки, две краставици и една шепа люти чушки за 5.30 лв.

На поляната в началото на ждрелото е малко комерс, но е ок. Имаше две коли, едната пернишка, едната Софийски окръг, освен нашата. Семейства некви. Нема риба със сигурност във вировете. Имахме въдица и висехме доста. Добре, че трънчаните ни продадоха пържоли и домашна гроздова.

Селата в тоя край избиват рибата. Май затва не фанахме. Луди луди луди шопи. От север на юг диалекто се сменя кат на кестен наесен листата!

Гигинският манастир, официално Църногорски, е кръстен на огромния хълм, издигащ се над всички села наоколо. Хълмът се казва Църна гора. Манастирът е бил преместван няколко пъти. Последно е въстановен през 1993 г. А храмът на Св. Дамян и Св. Кузма в него е доста стар – от началото на 19 в. Бяхме точно на Преображение там, по стар стил. Ядохме по рибена чорба в чест на Преображение Господне. Имаше италиански туристи, а свещеникът говореше перфектен английски.

През жегата и Запада се добрахме до Струма, след километри пътуване на юг. Струма, Струма, наша реко... Един бивак и тука. Разговор с една баба, която тераше три крави напред и назад покрай наште палатки. „Е бе бабо, не ти е жал коа знаеш дека ке ги утепеш добичетата?” „Шо да ми е жал бе, сине, яз за тоа ги гледам”. А я слушат... Квот каже тва прават. Сино й полицай на Владая...

Земен е приятен градец с много свежи хора. Дедовците се собират пред главната кафана сека сутрин, има поне 30-40 дедовци читат весници и дискутират международната ситуация. И таа в Земен, естсествено.

Жабляно, Лобош, Радомир. В Радомир има парк. Ние имахме изостнали кюфтета на скара от миналата вечер, и решихме да закусим в радомирския парк къмто 11 сутринта. Неповторимо. Някой от вас ако го е правил, или дори си е представял, че ще закусва кюфтета в радомирския парк, нека се обади да обсъдим наградата 

Поздрав на Западна България!

Две страни на люлинската ефективност

Днес станах свидетел на две неща в родния „Люлин”, които демонстрираха, че тук на запад се оправят със злободневните проблеми по доста ефективен начин.

Казус 1: Отидох на гости на родителите ми в 5-и микрорайон. Блокът им е точно до детска градина, а между детската градина и блока има нещо като зелена алея с пейки и дръвчета. Напоследък обаче въпросната алея беше превърната в паркинг – доста от обитателите на блока паркираха там, предвид оскъдието на места пред него. Включително и бащата. Десетки пъти съм му казвал, не те ли е срам, това е място за децата да си играят. Децата не си играят там, ми казва, което е вярно, виждал съм ги как висят ПРЕД блока и по-скоро към училището наблизо. Но това не е аргумент – мястото не е за паркинг. А ако е свободно пък може и да се заиграят.

Днес бащата ми каза, че за моя радост там вече не се паркира. Директорката на детската градина се обадила в общината на Район Люлин и казала, че не бива така. На другия ден са сложили колчета и сега там няма коли.

Казус 2: Имах тежката задача да изнеса една стара печка „Мечта” от 55-та година от вкъщи, 8-ми етаж, до кофата за боклук, и на нейно място да сложа нова. Бащата ми помагаше в начинанието. Има асансьор, така че голяма част от потта беше спестена. По принцип не е хубаво да се оставят домакински уреди до кофите за нормален боклук, има други места за тях. Но ние с бащата заложихме на интуицията.

Свалихме „Мечта”-та, качихме другата многократно по-лека печка. Инсталирахме я за около 10-15 минути и слязохме долу. „Мечта”-та вече я нямаше. Не знам с каруца ли, с кола ли са я отнесли, но след толкова кратко време резултатът беше налице – хем ние не се мъчихме да я возим до специален пункт, хем някой е изкарал пари от нея. Предполагахме, че така ще стане, но не и в рамките на 15 минути! Така ефективността се прояви в още една светлина – дори когато общината е неактивна, жителите намират начин да се справят с конкретния проблем.

Сега в „Люлин” вали страшен летен порой и е прохладно и свежо.