София и Истанбул

А е луда събота в София. Моя град го обичам, особено когато през март е 25 градуса и е слънце, и всички се мотат навън без причина.

Орхан Памук пише в романа си "Истанбул", че ние от изток понякога възприемаме собствения си град прекалено много от западна гледна точка. "Тъгата" на Истанбул се крие не само в упадъка на Османската империя, но и в нагласата на самите истанбулчани, умореният им опит да се видят през западните очи, да се европеизират, но не на всяка цена, защото винаги ще го има Босфора, и малките улички по Бейоглу и Нишанташъ, и ферибота до Юскюдар, и дървените конаци, и вилите край морето.

А моята София сега е нещо като един по-малък, типично източен Истанбул, който от време на време е сполетяван от западни проблясъци. Радва се на пролетта по своему. Има предимно много скъпи и много евтини коли по улиците, средни рядко. Мирише на дюнер по "Витошка", но има безброй кафета с маси на нещо като дървени платформи, стигащи почти до трамвайната линия, с цени като във Виена. Има много красиви жени по улиците и в колите, някои определено са си придали по-"източен" вид с помощта на модерната западна хирургия. Има англичани, гърци, жабоци и испанци, които пазаруват като луди и коментират жените и планината Витоша. Има футболни фенове, защото днес е дербито на града - "Левски"-ЦСКА.

Когато погледна моята София не през западните, а през моите очи, тук и сега, тя е много, много различна, в този хубав пролетен ден.