Първата светлинка след години мрак

Bulgaria Wins Praise for Austerity Efforts

The Wall Street Journal, Sept 7, 2009

Read story here

Дружелюбен хаос

Пътувах за първи път през живота си с Bulgaria Air, до Берлин и обратно. Интересно ми беше на какво прилича нашият национален превозвач. Какви са машините. Какво е стюардесите да ти говорят на български. Изобщо интересно ми беше да сравня Bulgaria Air с другите национални авиолинии, с които напоследък съм летял, а защо не и с нискотарифните.

Ами весело беше. На отиване самолетът незнайно защо отвън нямаше отличителните знаци на авиокомпанията. Чисто бял самолет, изчистен като капка роса. Някак си се подразбира, че ние сме Bulgaria Air, машалла! Вътре цареше смут през целия полет, защото имаше бая солидна група дечица, двуезични, с ръководител-група застаряваща бългро-германка, изрусена. Пищене, смях, рев – нормалната ситуация. Стюардесите – с нищо не открояващи се средно-статистически българки, може би малко нисички – се държаха с малките като лелки от комунистическа детска градина. „Недей сега така, облегни се”, „Изяде ли си сандвича най-после, ако не извади го от кутията и ми я дай да я изхвърля”, „Не може сега до тоалетна, какичките с кафето още не са минали и ще им пречиш”. Личеше им умората на стюардесите, напълно ги разбирам. И аз едва ги издържах малките дяволчета. Храната и напитките – хаос. Сандвичите стари, хлябът се рони и целият ставаш в трохи. Бирата, „Загорка” кен 330 мл, топла, та топла. На втората ме удостоиха с две бучки лед без да съм си ги искал. Грижат се за теб хората бе, импровизират в името на клиента. И наистина по-добра беше бирата с лед, отколкото без лед. С две думи, първото ми впечатление от Bulgaria Air беше: дружелюбен хаос, поуморен. Невероятно шоу!

На връщане чаках с нетърпение да се шмугна в самолета за нови изживявания. Тоя път самолетът беше по-нов, стюардесите бяха адски красиви, а весела детска глъчка нямаше. Но за сметка на това обслужващия персонал си тананикаше дружно песнички в най-задната част на самолета, където бях аз. Мисля си, радост от предстоящото завръщане у дома, след изтощителен, хаотичен рейс до Берлин и обратно. Не се осмелих да си поръчам „Загорка”, но няма спасение, братче. Бялото вино си беше на стайна температура, но поне ледът повече му подхожда, отколкото на бирата.

Ами Bulgaria Air е една чудна комбинация от нерепетирано театрално представление, пътуване на стоп и реална услуга. Това нещо няма да го изпитате в друга авиолиния. Убеден съм.

Та за Берлин...

- Ами той Берлин няма център. Съставен е от много квартали, „села”, които са си самостоятелни центрове, със свой собствен живот, имат си всичко необходимо, всички нужди на жителите могат да бъдат задоволени локално, без да се пътува до друго „село”.

- Аха, нещо като „Люлин”.

- Да, като „Люлин”, „Младост”... Аз например не бих излязла от квартала ако не ходех на работа. Макар че и до работата ми е 10 минути с колелото. Другото е, че Берлин до 1989 е бил разделен град. Всичко по две. Не може и няма как да има обособен център. Но за сметка на това пък си имаме три опери.

- А как ти се казва кварталът?

- Prenzlauer Berg.

- Тука в северната част на Берлин ли сме?

- Амиии, чакай. Североизточната.

- Гледам няма много туристи.

- Тука в квартала ги няма, да. Което си му е чарът. Макар че за световното през 2006 бяха навсякъде. Буквално. Беще страшно тогава. Тогава германците за първи път след 1954 г., когато стават световни шампиони в Швейцария, се почувстваха истински горди, че са германци. Още го имат тоя комплекс от войната. Не смеят да наблягат много на националното, рядко ще видиш национален флаг или да пеят химна. Но през 2006 се възродиха. Бяха адски горди, че са направили такова първенство, пееха заедно химна и имаше знамена навсякъде. Не претендирха за шампионското място. Бяха доволни и на третото. Атмосферата в Берлин беше уникална...

- Беше лудо първенство. А и Италия станаха шампиони, какво повече искаш... А Западен Берлин, т.е. бившия Западен?

- Там е зле. Изток е истината. Има една махала турска Kreuzberg, там е весело. Има живот. Ама аз не мога да си представя да живея в Западен...

- Нещо не виждам задръствания. Да не би берлинчани да са на почивка още?

- Не, в Берлин няма задръствания. Тука повечето джиткат с колела, и просто няма как да има.

- А стига бе! Четиримилионен град и няма задръствания... Те т’ва е, Супер Бойко има да се учи... Между другото да ти кажа, сега имах възможност да понаблюдавам прованса на Източна Германия в това село, където ми беше семинарът, Kloster Lehnin. Ами личи си соц-отпечатък, хич да не е. Има още трабанти и москвичи, ама такива „наточени”, и хората си ги карат. Плюс това рейсовете им закъсняват, шофьорът не ти слага печат на билета с датата и маха с ръка да минаваш... Неща, невъобразими за мене в Кьолн или Щутгарт например, където съм бил преди. Но ми направи впечатление и колко много жени кандидат-депутати има за изборите на 27 септември. Може би 80% от плакатите в област Бранденбург, които видях, бяха на жени. В едно село всички кандидати бяха жени.

- За жените не бях забелязала. Интересно. Но за транспорта да, тука си закъсняват.

- Нека, нека. Така се чувствам у дома си… Ама Берлин, Берлин е много як...