Вчера неизвестен (все още) въоръжен мъж нахлу в офис на „Инвестбанк” в Сливен с цел обир и взе за заложници 5 или 6 служители на банката, след като опитът му да изземе пари беше осуетен от охраната. Тежко ранен след прострелване е охранителят Станчо Станчев, който се намира в болница. Към момента (12.10 ч.) всички заложници са поетапно освободени от похитителя, който е сам в офиса. Похитителят се отказа от искания откуп за заложниците по-рано сутринта днес, като има информация, че вече се разкайва за деянията си. Сведенията за самоличността му са противоречиви – от 66-годишен пенсионер то 27-годишен наркоман. Най-вероятно драмата ще приключи без повече жертви днес с предаването му на полицията.
Това, което ме стресна, е небивалият медиен интерес към събитието. Медиен интерес тип този, който се случва в един американски екшън, с камери на всички големи телевизии разположени на „бойното поле”, с директни включвания през няколко минути. Всеки момент очаквах да се появи и хеликоптер, както в „Преследването” с нашумелия напоследък антигерой Чарли Шийн. Интересът може би е оправдан, имайки предвид, че такава драма за първи път се случва в България. Опасенията ми са свързани с друго – да не би общественото внимание, което получава случая, да поблазни така или иначе шантавия ни и опростял, чалгиран народ и скоро някоя друга, и трета, и пета откачалка да опита да го привлече към себе си?
Психологията на народа ни към момент „второто десетилетие на 21-ви век” е достойна за докторски труд. Масата простее, мята се на пошлото, на яркото, на моментното задоволство. Има една абдикация от публичното, от общия интерес, в полза на един извратен индивидуализъм с много редки позитивни измерения (масовия отзив на интернет преброяването е един положителен пример – 44% от българите съзряха лична полза в това, изразена в недопускане на чужди хора в имота и не задължително стоене в къщи, но по този начин спестиха пари на държавата и показаха, че могат да се възползват от нововъведенията). Слуша се чалга и се гласува за Царя, Волен Сидеров и Бойко Борисов. Мнозинството пък въобще не гласуват, не съзират абсолютно никакво морално задължение да го правят.
Страхувам се този шум около сливенските заложници да не отприщи някой невидим воденичен камък в сложната душа на българина и да предизвика още такива казуси. Подобно на серията с отвличанията преди две години, само че по-аморфно, неорганизирано, спонтанно. Не искам да станем Америка на Балканите по отношение на банковите обири и стрелбите в училище (насилието в училищата също придобива стряскащи размери последните няколко години). Във всеки случай някак си съм склонен да търпя извратеността на народа, изразена в чалга, бойковци и сидеровци. Това е демокрацията. Да, има една прослойка от интелигентни хора в големите градове, една квази-средна класа, която е заложник на тази простащина – винаги техният кандидат губи на избори, нямат политическо представителство, но са активни. Но с това можем да се борим. А с простащина, избила в болно желание за медиен интерес и престъпления, на която случайни хора са заложници, не можем.
