Решението за гостуването на „Левски” в Гент беше взето единодушно още през септември. Евтините полети на WizzAir до Brussels Charleroi и фактът, че мачът беше точно между два полета (те по принцип са през ден), просто не ни остави причини за размисъл. Тръгваме аз и Исен, стари люлински левскари, видели гостувания от сорта на „Литекс” 1998-99 (равенства), „Нефтохимик” 1998 (загуба 0-3) и Пловдив (финалът за купата срещу „нафтата”, 2000, 0-2 за „сините”). Осемдесет евра на човек и си в столицата на Европа.
Летището „Шарлероа” е доста на юг от Брюксел, може би 70-80 км. Тръгва се от София в 6.00 и си там в 8.00. От 20 градуса на „София Враждебна” кацаме на -1 градус на „Брюксел Юг Шарлероа”. Сняг прехвърча и поляните наоколо са бели. Около 2/3 от самолета са сини фенове на групички. Има всякякви хора – студентчета, бизнесмени, туристи. Песни на „Левски” почват да ехтят в самолета при приближаването към Брюксел.
Хващаме влака за Брюксел, за да се потопим в този уникален град. На мен лично идеята да посетя този град никога не ми е хрумвала – асоциациите са „евробюрократи”, „скъпотия”, „изкуствен град” и т.н. Не е така. Градът не е нещо върховно, но си има своите моменти. Има типичните фламандски фасади и новите стъклени сгради, малките улички, адски скъпите и неимоверно евтините ресторанти, коледните базари с греяно вино, задушено зеле и картофи с бекон и сладкишите. Пробваме бретански стриди от Нант с бяло вино на един от тия базари. През цялото време търсим и намираме типични брюкселски местни кръчмета, които не са място за туристите, а за местните. Там пием бири trappist – Chimay и Duvel – и традиционни светли като Leffe и Jupiler (Leffe имат и блондове). Цените в тези локали са напълно приемливи – около 2.50 евра бирата и 7.50 евра ½ литър наливно френско вино. Хитът на Брюксел за нас беше едно Cafe du Theatre, еквивалент на „При писателите” от едно време в София – беше посетено от местни артисти любители на чашката, квартални двойки, раста маниаци и заблудени туристи като нас.
Прави ми впечатление, че в Брюксел по-говоримият език е френски. Макар че знам, че градът е разделен между валонската и фламандската част на Белгия, струва ми се, че френският царува там. Или може би само в центъра е така. Но имената на улиците и надписите по градския транспорт са и на двата езика. За първи път съм в град, в който всичко е на два езика. Живял съм в Сараево, бил съм в Мостар, Прищина. Те са разделени градове (или били са мултикултурни, но после са били разделени), но там езикът вече е станал жертва на географското разделение, което пък е следствие на политическо решение. В едната част на тези балкански градове се говори на единия език, в другата – на другия. В Брюксел на никой не му пука на кой език ще го заговориш. По-късно в Гент, който е навътре във Фландрия, попитах хората какво мислят за Белгия и за бъдещето й, предвид че нямат правителство вече с месеци и се говори за разпад на държавата. Всички казваха нещо от сорта на „Е да, ние винаги си имаме проблеми, но Белгия винаги ще съществува и ще бъде една от лидерите на Европа. Ще се разберат”. И това го казват фламандци, които според международните новини най-много искат да се цепят.
В Брюксел студът е труден за пренебрегване дори за балкански субекти като нас. Главната ни идея е разходки, разузнаване и снимки, но през един час, час и половина просто трябва да влезеш някъде за по чай.
Хостелът е почти като хотел. С тая ралика, че в общата баня душът е на принципа на умивалник на летище – натискаш един бутон, потича затоплена вода отгоре и след известно време пак трябва да натиснеш, защото спира автоматично. Но като цяло беше евтино (26 евра на човек за двойна стая, 18 за осморка), на много централно място и много чисто. На когото му се налага да ходи в Брюксел – казва се Sleep Well.
Пеша до гара Bruxelles Midi/Brussel Zuid на студа на другата сутрин. Чакат ни Гент и „сините” момчета! Взимаме по бира и се качваме на влака. Той минава през Аалст, домът на един отбор, който отстрани „Левски” в евротурнирите преди десетина години. Не вещае добре това, а и така се случи – паднахме от „Гент” с 0-1.
Но времето, прекарано в средновековния град Гент, си струваше. На най-големия студ, на 10 минути от гарата пеша, вече трябваше да се приютим някъде. И къде да попаднем – заведение на двама застаряващи фенове на Гент, съпрузи, на стената шалове и най-новия календар. Жената не знаеше английски, но мъжът беше истинския Странджата. Така ни се зарадваха, а и клиентите, че се завърза дълъг разговор, включващ история на „Левски”, история на „Гент”, история на футбола, разстояние София-Гент, времето, трамваи до центъра, трамваи до стадиона, “Good luck! –Good luck!” После се пуснахме по центъра, който през цялото време беше огласян от напевите на „сините”. Всички бяха на отделни групички и се радваха на предстоящия мач и на снега. Ние минахме през още няколко заведения, разпитваха ни с интерес, упътиха ни към стадиона. На стадиона беше пълно с левскари, смешани с местните по местните кръчми. И двата отбора са сини, и това като че ли имаше значение. Пиехме бира и обсъждахме, прогнозите варираха от 3-0 за „Гент” от тяхна страна до 0-2 от наша. Адски гостоприемни и свежи фенове. Възхищаваха ни се как може толкова много от нас да сме дошли на това време, на 3000 км от София. А на стадиона бяха левскари от София, от Франция, от Германия, Холандия...
След мача едни момчета студенти от Кьолн ни хвърлиха до Брюксел с кола. Нямаше нощни влакове и те един вид ни помогнаха. А в Брюксел попаднахме случайно на някакво интернационално парти. Две унгарки, уругвайци и местни, събрали се в едно студио и свирят на китара и ударни инструменти. Ние дочухме от улицата и почукахме на вратата. „ЕЕЕЕ случайни посетители, заповядайтееее!” И се почнаха песни, до сутринта, до самия ни полет. От Rolling Stones до Chambao. Слава богу, че успяхме да стигнем до „Шарлероа” на време в тая зима...
Пътувам постоянно по Европа и се срещам с всякакви хора, хем по работа, хем туристически трипове и гостита. Тази година така се случи, че не минават две седмици и пак съм на път за Лондон, Берлин, Париж, Виена, Белград, Сараево... Отношението на футболните запалянковци в Гент, които наистина чувстваха нужда да ни разпитват и ни възприемаха като рядка находка, и лудото спонтанно парти в Брюксел ме накараха да си помисля, че ние отдавна сме една Европа. Само все още тук не го осъзнаваме.
