Айфеловата по принцип не е заветната ми цел, но това е първият ми момент на съзерцание след многочасов път от София. Бяхме предупредени от медийния поток за небивали стачки в Париж и Лион, но де факто нямаше никакъв проблем. Просто пътят от София до Париж е дълъг, дори и с Air France. От време на време преминава увеселително или транспортно корабче под мен. Париж е тих и отворен. По пътя от хотела до моста минавам покрай множество малки ресторантчета, в които парижани похапват и се наслаждават на хубаво вино. Невероятната култура на вечерния cool, това никой не може да им го отнеме.
Le River Palace. Това е корабче-ресторант, дебаркирало на Port Javel Haut. Тук е обядът, организиран като част от конференцията, която посещавам. Изведнъж Le River Palace тръгва на север по Сена. Около нас се сменят невероятните гледки на Париж, докато ни сервират френски специалитети с бургундско вино. Кулата, d’Orsay, Лувъра, мостовете...
Сервитьорките са като на модно дефиле, походка, маниери, едната е азиатка, две французойки, едната с черна къса коса, другата с руса дълга. Организаторът на конференцията обяснява на колежката ми по маса от Китай: “This is the EU’s soft power”.
Belleville. Дълга улица в североизточния Париж, но близо до Сена, успоредна на реката. Царството на различните култури и графитите.
Няма туристи и съм в стихията си – снимки под дъжда и изследване на малки непознати улички. Луц, приятелят на Искра, ми препоръча предишната вечер да мина оттук и съм му благодарен. Това е истинския Париж, този, който търсех още от София. След дълга разходка изпивам чаша Aveleda, младо португалско вино, в един португалски изоставен бар. Френските вина пробвам при всяка възможност, но сега Aveleda-та ми идва прекрасно.
Place d’Italie. Югоизточен Париж, на левия бряг на Сена. Наблюдавам как местните дядовци задълбочено играят петанк. Усмихват ми се като ги снимам, отвсякъде получавам Bonjour, bonjour!
После се пускам на юг по уличките и попадам на малко кафене с надпис Guinness над вратата. Вътре въодушевени парижани гледат ръгби мач от местното клубно първенство. Всичко е пълно, няма места на бара и затова питам парижаните може ли да седна на тяхната маса. Те си мислят, че съм англо-саксонец, и ме разпитват чрез парламентьора си – единствения говорещ англиийски техен другар – от кой ръгби отбор съм в Англия. Като разбират, че съм от България и обичам футбол, интересът им затихва. Възобновява се с пълна сила, след като почерпвам цялата маса с по едно питие. Цените са съвсем нормални в южен Париж. Навън бичи страшен дъжд и не ме пускат да си ходя, а трябва да си взема багажа от хотела вече...
Paris 11ème arrondissement. Пазарът е луд и претъпкан в тази слънчева, но студена неделя.
Хапваме хляб и кроасани с Искра, Луц, Емо и Милена и пийваме кафе в едно кафене до пазара. После се мушкаме в тълпата и купуваме грозде, смокини, фурми, сирена и пастет от маслини. В един бар до пазара се случва класиката за неделя по обед в Париж – огромна опашка за стриди. Току-що докарани от Нормандия, те се ядат сурови и се прокарват с Мускадет (бяло от долината на Лоара). Нареждаме се и ние. Наблюдавам как майсторът сръчно отваря стридите със специален инструмент, инсталиран на тезгяха пред външния бар. Вкусът на океана ме разтърсва. Напомня ми за Галисия. Това нещо е уникално... После следва Place des Vosges, Нотр Дам и RER B за „Шарл де Гол”.
