Книгата, декември, горещият вятър

В НДК-то бяха нахлули изгладнели вълци за книги през тази мека вечер на декември.

Посетих Международния панаир на книгата в София за първи път от може би петнайсетина години, когато още си бях гимназистче. Тогава панаирът беше в малкото НДК и имаше двайсет или трийсет сергийки. Главно ментета на Александър Дюма (Луиза дьо Валиер, сещате ли се?), книги-игри и езотерична литература. Сега панаирът беше в главната сграда, разположен на три етажа и два полуетажа, над сто издателства с малки, големи и още по-големи щандове.

Преди имаше някакъв скромен контингент заблудени читатели-посетители, въпреки ниските цени на книгите. Сега имаше наплив от зажаднели за хубава книжка граждани, дошли след работа да обикалят щандовете, да разпитват за намаления, да купуват много, ама много книги, които сега са далеч по-скъпи от преди 15 години. Книги всякакви – „Зимата на нашето недоволство”, „Айкидо”, „100 луксозни коли”, „Маршрутите на България”, „Изгубеният символ”, „Стара градска кухня”, „Хора в Ислямска република Иран”, „Завръщане в голямата гора”, „На юг от границата, на запад от слънцето” и още, и още. Хора още по-всякакви, повече видове от книгите дори.

Не можех да се размина, трябваше да се побутвам от време на време, за да стигна до някой щанд или да се махна от него. Адски проблем с рестото – естествено, че издателствата не се бяха подсигурили с дребни, а изгладнелите книгояди имаха само едри, и имаше масово закръгляне като в софийско такси.

Малко ме и разочарова панаирът. Бяха обявили, че тази година специален гост ще е Сърбия. Надявах се да има солидно представителство на белградските издателства и да ги налазя за евтини книги. Но се оказа, че в последния момент това гостуване се е провалило. Така обясни девойката на „Информация” на входа. Много жалко. Каза, че ще има представяне на някои сръбски автори еди-кога си, но като цяло техни издателства нямат щандове на панаира.

За сметка на това в Зала 1, докато в коридорите около нея се вихреше 28-ят панаир на книгата в София, се подготвяше концерт на Берковската духова музика. Специален гост – Любиша Самарджич, майсторът на югославския хумор, Полицаят от Петльово бърдо, Горещият вятър! Сърбия дойде на гости все пак, нали, си мислех и простих на издателствата, че ги няма. Може би е имало проблем с тъпите визи. Слава богу, че от 19 декември нашите съседи ще могат пак да ни идват на гости.

A sad adio, moj vrući Sofijski decembarski vetre... Следва Sajam knjiga в Белград!

Хора и места

Хората в София все по-често отдават значение на мястото, където отиват, а не на хората, с които се срещат.

Приоритетно е в кое заведение ще се видим, не дали ще се видим;

дали ще има места, не колко приятели ще се срещнем;

дали има вегетарианска храна в заведението или няма; дали работи до по-късно или затваря в 22.00; дали има ‘готина’ музика или според ‘нашите’ разбирания няма; дали се пуши в заведението или не се пуши;

ако сме на гости, къде сме на гости, не на кого сме на гости; дали е скъп бакшишът до там или е поносим;

до преди известно време – кози ли се на мястото, където отиваме, или не се кози;

място във времето: дали е през седмицата или е вечерите, след които може да се спи;

дали имаме време да се приберем до крайния квартал, в който живеем, и да излезем наново, или ‘няма смисъл’;

дали е празник или делник в собствените ни представи.

Хората в София отдават значение на съвсем нормални неща в този свят, в който местата са постоянни, а обитателите им се сменят с ритъма на латиноамерикански сериал.