Мартенска зима

Не си спомням как беше преди при голям сняг в София през март. Сигурно е имало проблеми с придвижването и транспорта, но не знам дали се даваше такава гласност на проблемите. Или сега просто колите са толкова много, че няма оправия. Знам само, че март винаги си е бил разнообразен. Или е 20 градуса и слънце, или е сняг и студ. Понякога е и нещо средно, с „температури, нормални за сезона”.

Март през 2010 не е нищо чак толкова различно. Само може би снегът е в повечко, и то на по-късен етап – дойде чак на 8-ми.

Това, което ми направи впечатление обаче, отивайки на гости на нашите в „Люлин” 5 в късната мартенска вечер, беше друго. На склона при стария ми блок нямаше и една следа от шейна или мини ски. Този хубав, дебел мартенски сняг не беше подмамил нито едно хлапе да излезе с грейката и да налази пързалката, да се въргаля в изненадващия късен сняг. Нямаше един снежен човек или една снежна колиба. За нас едно време това щеше да е благодат невиждана. Има ли още такова нещо като мини ски по магазините? Нямам идея, но се съмнявам, че има. Сега хлапетата сигурно предпочитат да карат виртуални ски на компа, или даже не и ски, а Формула 1 и „Колин МакРей”, ако не и танкове...

Няма нужда от сравняване на поколенията – всяко си има своите мераци и бит. Само че такава естествена природна стихия като мартенския сняг да не предизвиква вече радост сред децата – това ми е малко странно. Преди, като си спомня, дори зимните олимпиади си бяха събитие. С бащата съм гледал Албервил, Калгари, Лилехамер. Петър Попангелов, Ингемар Стенмарк, Марк Жирардели, Алберто Томба, Пирмин Цурбриген. Сегашните хлапаци дали знаят, че е имало олимпиада във Ванкувър преди седмица?