Saturday, 8 October 2011

Snapshots of Bruxelles/Brussel

Something like an hour to get out of Brussels International. Friendly signs and fast conveyors make you feel you are moving at a remarkable speed, but in fact you have the feeling this is your first clash with the corridors of Brussels.

I know the Brussels approaches from the south, from Charleroi. This is new.

Flashback: French rather than Flemish.

Flashback: They don’t care about languages.

Meeting old friends and nice people from around the Black Sea. We are here to devise ways of better communication with the Corridors. I see it that way.

Brussels Louise, a bit up north, the buildings are just like Knightsbridge, tall, red and intrusive, are we in London?

Bilingual. Bruxelles/Brussel. Art-Loi/Kunst-Wet. Vin/Wijn. Huîtres/Oesters.

Armenia-Macedonia 4-1, Azerbaijan-Austria 1-4, BiH- Luxembourg 5-0, Slovakia-Russia 0-1, Turkey-Germany 1-3, Romania-Belarus 2-2, Netherlands-Moldova 2-0, Belgium-Kazakhstan 4-1, Serbia-Italy 1-1, Greece-Croatia 2-0, Montenegro-England 2-2

Friendlies: Ukraine-Bulgaria 3-0

Lots of coriander, salmon, duck, beetroot, tomato, butter, goat cheese, parsley, cream.

Pays d’Oc as a major attendance on the wine front. Is Languedoc a new fashion in Brussels or is it just a solution to priciness?

Taxi driver an old black man of 40-50, no seat belt, bumped TWICE into the car in front of us, almost got sued, jumped a red traffic light, made a traffic jam at a small street, had no change to give us, we got out, he came back in 10 mins to collect cash, I hope he reached home safely.

Refusal to be let to a black party. At the club, we were just told, “This is a Black Party”. Kind of racist, isn't it?

Belga cigarettes, package of 25.

Bar “King” just beside the hotel, near Louise/Louiza. A Bulgarian Roma waitress with perfect French and Bulgarian Roma friends. Had a bunch of Chimays and Duvels at a place where Brussels expressed itself at its best.

I seldom get attached to a city.

Sunday, 25 September 2011

А Ловеч бе, хора?

Жалко е как ексцесиите на един престъпник от ромски произход (вижте тук) предизвикват всеобща реакция в това заблудено общество, а 20 години то си стоя мълчаливо и не се надигна заради безчинствата на българските такива, в дестеки пъти по-многобройни от ромските. Безпомощни и жалки, заблудени овце. Срамота.

А Ловеч бе, хора? А Дупница, а Пещера, а Несебър бе? Що не казахте и дума тогава?

Катуница ви е в безпомощната глава...

Sunday, 4 September 2011

Alsace wines

They were not as friendly as I had been told. They simply were living on on this blessed bit of the earth, self-sufficient, reflective, sometimes happy with the visitors going by along the Vins d'Alsace route. They needed a spur to start talking.

I visited Strasbourg and Riquewihr. I tried Sylvaner, Pinot Blanc, Pinot Gris, Gewurztraminer, Muscat and Pinot Noir. The complete afternoon experience is called Sylvaner. Very unpretending, light wine. Acidity is mind-shattering in all Alsace wines. Especially in Pinot Blanc. You should have Sylvaner on its own. But do pair the Pinot Blanc with some fresh salads or baked Alsatian flam (a kind of pizza but the original version boasts only cream, onions and at times bacon).

I was not impressed by the Rieslings. I like the German breeds more. Yet the lady serving us at one tasting got hurt after I said I didn't appreciate the Riesling much. Indeed it was wayward, escaping the nose and the palate, somewhat freaky Riesling, an ephemeral one. She drew out a 1990 'no-oak' pearl in half-bottle. I was stunned. It was something honeyy and elixir-like, I didn't expect a white would stand such years (though Rieslings love to sit by for some years).

I dived into the Pinot Gris. This is true Alsace. I rarely find such balance between fruit and minerality. Freshness is always present, as I said.

And the Pinot Noir is so tannic! Quite unusual for this grape... Yet there, there everything works for itself.

I love Alsace and I will be there again. I didn't take full advantage of the castle side. Do go and eat it, Alsace is unique.

Tuesday, 2 August 2011

Сещате ли се оная класика?

Сещате ли се оная класика? Първи август, посока "Цариградско шосе", магистрала "Тракия", Траянови врата-Паза-Майнатаун-Стара-Нова-Бургас. Атанасовското езеро отдясно, мората отляво. Созопол. Ето аз вчера се насладих, със стари, стари приятели. На Черноморец сме. Къщата е голяма, със северна тераса, двор, книги на Ремарк, матрьошки и броеве на Burda от 80-те. Днес е наред най-доброто шкембе в държавата - кръчма "София" на созополската автогара.

Friday, 27 May 2011

Progress Back into the 1990s

On Thursday, 26 May, the Serbian police arrested the most wanted war crimes fugitive, Bosnian Serb wartime general Ratko Mladic. Mladic, charged with genocide, crimes against humanity and war crimes perpetrated during the 1992-95 war in Bosnia, was apprehended in the village of Lazarevo near the northern town of Zrenjanin in Vojvodina. Mladic is believed to be responsible for the worst massacre in Europe after World War II – the murder of at least 7,500 Muslim boys and men in Srebrenica in July 1995 – and for killings during the 43-month siege of Sarajevo.

The arrest of Mladic was a key condition set by the European Union for Serbia to fulfil if it was to gain candidate status and get closer to the bloc in its membership bid. It follows up on the arrest of Mladic’s political boss Radovan Karadzic in 2008. Both arrests demonstrate the political will of the Democratic Party (DS)-led government of Serbia to deal with the past and become part of the European mainstream of democratic nations. It also reflects a general trend in Serbia, most expressed in large cities and among young people, to abandon the nationalist sentiments of the 1990s in favour of moving forward with reform and democratic development. This trend is shared by Serbia’s neighbours in the Western Balkans, too. Bosnians, Croats and Serbs and their political representatives have set a tone of reconciliation and been active in upholding it with concrete actions over the last several years. The common mood is that the horrors of the 1990s, the hatred and intolerance should be left behind. The common goal of EU membership seems to have visibly replaced the destructive nostalgia for the national grandeurs during the conflicts 15 years ago. And it is only normal in the second decade of the 21st century, when individuals are more important than nationalities and borders. The arrest of Ratko Mladic is just the next step in this irreversible process.

Just 400 km southeast of Belgrade, however, in the EU member state Bulgaria's capital Sofia, the trends seem to be the opposite. While neighbouring Serbs and Croats have started to confess their mistakes, which brought so much suffering in the 1990s in the false name of patriotism, and are trying to rectify them on their path to a prosperous, democratic future in the EU – a low-down, crappy crowd of losers organised by the far-right Ataka party disrupted on 20 May the Friday prayer at Sofia’s mosque Banyabasi with anti-Turkish and anti-Muslim slogans. The crowd was to officially demonstrate against the loud sound coming from the mosque’s loudspeakers during prayer, but soon this ‘demonstration’ burst into attacks against the praying, torching of prayer rugs and shouting out loud nationalist and fascist insults, which of course caused reciprocal actions.

All this is ridiculous. First, the muezzin’s voice at Banyabasi is no louder than the nearby bell-ringing of Orthodox Church Sveta Nedelya. Second, Ataka is a party represented in the national parliament and in Sofia’s city council, yet it forsakes its legislative opportunity when it pursues a policy change and resorts to provocative protests such as the one on 20 May. Third, the Sofia municipality allowed the Ataka protest just during Friday prayer time and just in front of the mosque, without any consideration for a potential conflict situation.

What is more worrying is that the Bulgarian society allowed this dirty provocation to take place and taint Bulgaria’s image as a tolerant nation respecting difference and cherishing human rights. While in the 1990s Bulgaria’s neighbours in the west were killing each other in the bloody Yugoslav wars of succession, the transition here went smooth and with a general air of tolerance. Now, two decades later, when Serbs and Croats are proving themselves as worthy members of the European family of nations by denouncing the hatreds of the past, Bulgarians seem to let the plague of nationalism and discrimination sneak in and push society back there from where Bosnians, Serbs and Croats are trying to escape. The boorish actions of Ataka are no representative sample. The party lost its over 10% support down to some 3% and is now trying to boost it by radical and desperate moves. But anti-Turkish sentiments can be increasingly observed throughout internet forums and in comments below newspaper articles. Is the Bulgarian society mature enough to silence the hate speech and show its true essence based on tolerance, respect and friendship? All major political parties condemned Ataka’s actions, and the Prosecutor’s Office has launched an investigation against the organisers of the 20 May events. But it is up to the civil society and public opinion to prevent Bulgaria from ‘progressing’ steadily backwards toward the 1990s.

Thursday, 24 March 2011

Заложници на простотията

Вчера неизвестен (все още) въоръжен мъж нахлу в офис на „Инвестбанк” в Сливен с цел обир и взе за заложници 5 или 6 служители на банката, след като опитът му да изземе пари беше осуетен от охраната. Тежко ранен след прострелване е охранителят Станчо Станчев, който се намира в болница. Към момента (12.10 ч.) всички заложници са поетапно освободени от похитителя, който е сам в офиса. Похитителят се отказа от искания откуп за заложниците по-рано сутринта днес, като има информация, че вече се разкайва за деянията си. Сведенията за самоличността му са противоречиви – от 66-годишен пенсионер то 27-годишен наркоман. Най-вероятно драмата ще приключи без повече жертви днес с предаването му на полицията.

Това, което ме стресна, е небивалият медиен интерес към събитието. Медиен интерес тип този, който се случва в един американски екшън, с камери на всички големи телевизии разположени на „бойното поле”, с директни включвания през няколко минути. Всеки момент очаквах да се появи и хеликоптер, както в „Преследването” с нашумелия напоследък антигерой Чарли Шийн. Интересът може би е оправдан, имайки предвид, че такава драма за първи път се случва в България. Опасенията ми са свързани с друго – да не би общественото внимание, което получава случая, да поблазни така или иначе шантавия ни и опростял, чалгиран народ и скоро някоя друга, и трета, и пета откачалка да опита да го привлече към себе си?

Психологията на народа ни към момент „второто десетилетие на 21-ви век” е достойна за докторски труд. Масата простее, мята се на пошлото, на яркото, на моментното задоволство. Има една абдикация от публичното, от общия интерес, в полза на един извратен индивидуализъм с много редки позитивни измерения (масовия отзив на интернет преброяването е един положителен пример – 44% от българите съзряха лична полза в това, изразена в недопускане на чужди хора в имота и не задължително стоене в къщи, но по този начин спестиха пари на държавата и показаха, че могат да се възползват от нововъведенията). Слуша се чалга и се гласува за Царя, Волен Сидеров и Бойко Борисов. Мнозинството пък въобще не гласуват, не съзират абсолютно никакво морално задължение да го правят.

Страхувам се този шум около сливенските заложници да не отприщи някой невидим воденичен камък в сложната душа на българина и да предизвика още такива казуси. Подобно на серията с отвличанията преди две години, само че по-аморфно, неорганизирано, спонтанно. Не искам да станем Америка на Балканите по отношение на банковите обири и стрелбите в училище (насилието в училищата също придобива стряскащи размери последните няколко години). Във всеки случай някак си съм склонен да търпя извратеността на народа, изразена в чалга, бойковци и сидеровци. Това е демокрацията. Да, има една прослойка от интелигентни хора в големите градове, една квази-средна класа, която е заложник на тази простащина – винаги техният кандидат губи на избори, нямат политическо представителство, но са активни. Но с това можем да се борим. А с простащина, избила в болно желание за медиен интерес и престъпления, на която случайни хора са заложници, не можем.

Wednesday, 9 February 2011


Вчера в метрото мина контрола. Минават към веднъж на месец, и то започнаха след свързването на двата лъча в един голям диаметър запад-изток, Люлин-Младост. Преди това се разчиташе само на входните автомати.

На разговорен български думата control има и мъжки, и женски род. Това е една от малкото такива. Другите не си ги спомням в момента. „Контрол” е ефективно упражнение на влияние върху действия на субект или върху територия. И софийска рок-група от 90-те. „Контрола” са инспекторите на „Столична компания за градски транспорт”, които ходят по рейсовете, трамваите и тролеите и проверяват софиянци дали са си платили превоза.

„Контролата” се държа забележително с мен и с останалите пътници вчера в метрото. Бяха много учтиви и се помолиха за документ за платен превоз, карта или билетче, на всеки пътник с искрено съжаление, че ни тормозят, а след като проверката бе осъществена, благодариха смирено и продължиха да вършат работата си. „Контролата” винаги се държи така в метрото. Не само там, във всички превозни средства. И не само сега, а откакто се помня. Някак си им е неудобно да ни притесняват. (Естествено, не говоря за фалшивите контрольори, групички от по 4-5 чичковци, които обикалят с цел глоба и „бомба” на тийнейджъри и беззащитни баби.) Чувстват се изпълнители на волята на закона, но в същото време имат уважение към нас.

„Контролът” са всички тези бюрократи зад гишета, които знаят как да ни стъжнят живота за броени минути. На тях ние трябва да им се молим и да сме незаслужено сервилни, за да получим заслужена услуга, въпреки че им плащаме заплатите. МВР, общините, митниците. „Контролът” са и тези, които народът избра да управляват. На тях, когато Народното събрание, върховният орган в републиката, им каже че не бива така с нарушаването на личната свобода, те казват „А к’во, искате Алексей Петров за вътрешен министър, така ли?”

Мислех си в метрото, че ако всички от „Контрол”-а станеха като тия от „Контрола”-та, може би в София щеше да е по-готино. И не само в София, и в другите градове. Другото, което си мислех, е как тия в метрото и в автобус 310, трамвай 2 и т.н. са извоювали уважението на „Контрола”-та, а тия в държавата България търпят тия от „Контрол”-а. Отговорът е, че пътниците в София не сме си избирали „Контролата”, нямаме подсъзнателна лична отговорност за това, че тя минава. Плащаме си за услугата и сме в позицията на контрол. А „Контролът” е избран легитимно. Колкото и да се мятат от партийка на партийка, българите си ги избраха и тия. На ви сега глобичка, селяни.

Friday, 4 February 2011


Kurukahveci Mehmet Efendi of Istanbul is the Bordeaux of Turkish-style, cezve-prepared coffee. Bosnian, Macedonian and Serbian versions are fruity values of the New World.